Червеношийката

— Защо си причиняваш това, Хари? Знаеш — както и аз, а и всички останали — че грешката не беше твоя! Даже Сикрет Сървис признават за свой пропуск, че не сме били уведомени. И в твое лице сме постъпили правилно.

Хари заговори тихо, без да я гледа:

— Дали семейството му ще бъде на същото мнение, като се прибере в инвалидна количка?

— За Бога, Хари! — повиши глас Елен и с крайчеца на окото си забеляза, че жената зад тезгяха ги наблюдава с повишен интерес. Явно очакваше жестока свада.

— Винаги има хора, които нямат късмет и страдат, Хари. Просто такъв е животът, никой не е виновен. Знаеш ли, че всяка година измират шестдесет процента от цялата популация на сивогушите завирушки? Шестдесет процента! Ако човек се сепне и започне да умува какъв смисъл има в това, сам ще се окаже измежду тези шестдесет процента, преди да се е усетил, Хари.

Хари не отговори, просто седеше и главата му клюмаше към карираната покривка, осеяна с черни петна от цигарена пепел.

— Ще се намразя за това, което ще ти кажа, Хари, но ще го сметна за лична услуга, ако дойдеш утре. Само се появи, няма да ти говоря и няма да те карам да ми дъхаш. Става ли?

Хари мушна пръст в една от черните дупки на покривката. После премести празната си чаша и закри друга дупка от цигара. Елен чакаше.

— Валер ли те чака отвън в колата? — попита Хари.

Елен кимна. Много добре знаеше, че двамата не се понасят. Хрумна й идея, поколеба се, но реши да опита:

— Впрочем той заложи двеста кинта, че няма да се появиш.

Хари пак се засмя по същия мек начин. После вдигна глава, подпря я на ръцете си и погледна Елен.

— Хич не те бива да лъжеш, Елен. Но ти благодаря за опита.

— Мамка ти.

Тя си пое въздух, понечи да каже нещо, ала се отказа. Изгледа Хари продължително. После пак си пое дъх:

— Дотук с увъртанията. Всъщност Мьолер трябваше да ти го съобщи, но сега го чуй от мен: искат да ти дадат пост на старши полицейски инспектор в ПСС.

Смехът на Хари избуча ниско като мотора на кадилак „Флетуд“:

— Добре де, с малко упражнения може и да станеш добра лъжкиня.

— Това е самата истина!

— Невъзможно — погледът му отново се насочи към прозореца.

— И защо? Ти си един от най-добрите ни разследващи полицаи, току-що показа, че си страшно решителен служител на реда, учил си право, имаш…

— Невъзможно е, вече ти казах. Даже и на някого да му е хрумнала такава шантава идея.

— Но защо?

— Поради една много проста причина. Нали шестдесет процента от онези там птици умират?

Той издърпа покривката заедно с чашата върху нея.

— Наричат се сивогуши завирушки — подсказа му тя.

— Точно така. И от какво умират?

— Какво имаш предвид?

— Ами нали не умират от само себе си?

— Умират от глад. От хищници. Студ. Изтощение. Не е изключено да се блъснат в някой прозорец. От какво ли не.