Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
— И какво от това? Сякаш не си го знаехме.
Но нали тъкмо за това бе говорила и госпожица Люси? „Уж ви обясняват нещо, но не съвсем.“ Преди няколко години, когато двамата с Томи за кой ли път си спомняхме за миналото, аз му напомних за този неин израз „уж ви обясняват нещо, но не съвсем“ и той излезе с нещо като теория по въпроса.
Томи предположи, че всички настойници в Хейлшам, от първия до последния, много внимателно са избирали момента за всяко свое съобщение и всеки път се получавало така, че ние не сме се чувствали дорасли да възприемем новата информация. Но, разбира се, тя се е складирала някъде в нас, така че малко по-късно се е оказвала на нужните места в главите ни.
Лично аз не смятам, че настойниците ни са били способни да замислят подобен хитър план — и все пак възможно е в разсъжденията на Томи да има капка истина. Не ме напуска усещането, че, макар и смътно, винаги съм знаела за донорството и експлантациите дори когато съм била още шест — седемгодишна. Интересното е, че когато поотраснахме и настойниците започнаха да ни разказват за това, думите им не ни изненадаха ни най-малко. Сякаш наистина сме го знаели предварително.
Сега си спомням, че когато настойниците ни за първи път ни заговориха за половия живот, те всеки път се стремяха да обединят тези разговори с темата за донорството. На възрастта, на която бяхме тогава — тринайсетгодишни, — ние усещахме и вълнение, и безпокойство по отношение на секса и всичко останало, разбира се, отиваше на втори план. С други думи, човек може да си помисли, че по този начин на настойниците ни се бе удала възможността незабелязано да ни вкарат в съзнанието маса важни сведения за нашето бъдеще.
Честно казано, в съвместяването на тези две теми има известна логика. Ако, да речем, настойникът ни говори за инфекциите, които се разпространяват по полов път и които на всяка цена трябва да избягваме, той, разбира се, тутакси ще спомене колко важно е това особено за нас. И оттук се откриваше пряк път към темата за донорството.
После следваше онази история — как няма да можем да си имаме деца. Самата госпожица Емили ни четеше много лекции на тема секс; спомням си, че веднъж ни донесе от кабинета по биология цял човешки скелет, за да ни демонстрира как става всичко. Изумени до дъното на душата си, ние наблюдавахме как тя извива скелета, поставя го в различни пози и сочи с показалката си разни места в човешкото тяло без ни най-малко смущение. Показа ни действието от начало до край, кое къде влиза и всички негови варианти, сякаш ни предаваше урок по география. После внезапно, оставила скелета в неприлична поза върху катедрата, захвана разговор за това, колко е важно за нас правилно да си избираме с кого да правим секс. Не само заради инфекциите, но и защото сексът, както се изрази тя, „непредсказуемо въздейства върху емоциите“. Трябвало да сме много внимателни в половите си отношения извън Хейлшам, и особено що се отнася до отношения, които завързваме с външни хора, а не с възпитаници на нашето училище, тъй като сексът във външния свят може да означава най-различни неща: хората навън дори се убиват един друг заради сексуалния си партньор. И макар да знаем, че никой от нас не ще може да има деца, в света на обикновените хора трябва да се държим така, както се държат те, да спазваме общите правила и да се отнасяме към секса като към нещо специално.
Лекцията на госпожица Емили бе типичен пример за казаното от мен. Като съсредоточим вниманието си върху секса, можем да пропуснем нещо важно. Предполагам, че тъкмо това обяснява израза „уж ви обясняват нещо, но не съвсем“.
Мисля, че постепенно започнахме да усвояваме доста неща и никак не бе случайно, че примерно на тази възраст отношението ни към всичко, свързано с донорството и експлантациите, коренно се промени. Дотогава, както вече казах, ние се стараехме всячески да избягваме темата; още като навлизахме в тази територия, ние се сепвахме и жестоко наказвахме всеки идиот, който не внимаваше — като например Мардж, когато зададе въпроса си за тютюнопушенето. Но, пак повтарям, като навършихме тринайсет, положението започна да се променя. Наистина, както и преди, ние не разговаряхме открито за донорството: пречеха ни същите смътни опасения. Но затова пък започнахме да се шегуваме на тази тема, както се шегувахме и в разговорите си за секса. Като си спомням сега за това, аз виждам, че забраната върху откритото обсъждане на темата за донорството по онова време беше не по-малко строга, отколкото преди това. Ала вече не само разрешаваха, но и дори поощряваха всевъзможните шеговити намеци за онова, което ни очакваше.