Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Не ни стигат демоните нощем — каза Арлен на висок глас. — Сега и хората се нападат посред бял ден.
— Що за небивалици! — възкликна сивокосият, но заотстъпва назад и Рена прочете лъжата в очите му тъй ясно, че се запита как ли я е пропуснала. Дневните люде, дори старците, можеха да са зли като демони — вече беше научила този урок. Харл също беше сивокос, както и Радък Лори.
Мъжът зад каруцата се скри за миг и се показа с механичен арбалет. От храстите се подадоха още двамина с копия, за да им препречат пътя за отстъпление. Всички бяха измършавели, с черни кръгове под очите и скърпено от какво ли не облекло.
Само сивокосият не бе въоръжен.
— Никого не щем да нараним, момче — каза и отново си сложи шапката, — но времената са тежки, а имате много дебели дисаги кат’ за прост младеж и неговата…
Той се взря късогледо в Рена. Шарената сянка на короните отгоре скриваше защитите ѝ, но не можеше да скрие извънредно нескромно стоящите ѝ дрехи. Мъжът с арбалета подсвирна и пристъпи напред.
— Недей си въобразява разни работи, Дон — предупреди го сивокосият и мъжът се спря.
Предводителят върна поглед към Арлен.
— Във всеки случай, ще вземем каквато храна носите, както и одеяла, лекарства и естествено, тез’ ми ти зверове.
Рена стисна ножа си, но Арлен се позасмя.
— Повярвай ми, не искате конете.
— Не ми казвай какво искам, момче — просъска мъжът. — Създателя ни изостави отдавна. Слизайте от конете, да не ви надупчат хората ми.
Арлен мигновено се смъкна от седлото. Рена почти не го видя да помръдва, ала след още миг той беше до сивокосия и го усука в хватка от шарусахк, като го постави между себе си и стрелците.
— Както и ти каза — започна Арлен, — не е нужно никой да го отнася. Просто искам да си продължа по пътя. Защо не кажеш на хората си да…
Изтрака арбалет и го прекъсна. Рена хлъцна, но Арлен хвана стрелата, така както обикновен човек би уловил кръжаща конска муха.
— Това щеше да улучи теб — отбеляза Арлен, като вдигна стрелата пред носа на сивокосия. Захвърли я встрани.
— В Ядрото да се продъниш дано, Брайс! — изрева мъжът. — Да не искаш да ме убиеш!?
— И-извинявай! — изпелтечи Брайс. — Трепна ми ръката!
— Трепнала му — измърмори под нос сивокосият. — Създателя да ни е на помощ.
Докато всички гледаха към стрелеца, един от копиеносците се възползва да се промъкне зад Арлен. Тихо стъпваше като за дневен, но Рена не предупреди. На Арлен му личеше само по стойката, че знае. Дори се беше наместил по-удобно за нападателя си.
Точно докато го връхлиташе копиеносецът, Арлен избута сивокосия. Нападателят се опита да преметне копието хоризонтално над главата му и да го приклещи под брадичката. Арлен сграбчи дръжката, дръпна я напред и я усука, за да използва инерцията на мъжа срещу него самия — прехвърли го през себе си и го просна тежко по гръб. Вече с копие в ръка, Арлен постави крак на гърдите му и изгледа останалите.
Качулката му беше паднала и мъжете зяпнаха.
— Защитения — измълви Брайс и останалите бандити си зашушнаха.
След миг сивокосият се опомни.
— Значи, на теб всички ти викат Избавителя. — Примижа. — Не ми приличаш на Избавителя.
— Не съм твърдял, че съм. Аз съм Арлен Бейлс от Потока на Тибит и няма да избавя никого от нищо, най-малкото от едно ошамарване, ако всички тук не започнат да показват малко любов към ближния.
Сивокосият изгледа първо Арлен, а после и хората си. Махна с ръка и прибраха оръжията, без да откъсват очи от Арлен, а той на свой ред ги гледаше като майката на Рена, когато момичетата бяха сторили някоя пакост и ги чакаше гълчане.
Дори предводителят им не можеше да устои задълго на този поглед. Отново обърса потта от грапавото си чело и смачка шапката си в ръце.
— Няма да се извинявам — рече. — Имам да храня гърла и да пазя село. Правил съм неща, с които не съм горд, не щот’ съм зъл или алчен. Човек забравя за любовта към ближния, когато няма къде да иде и само скита по пътя.
Арлен кимна.
— Знам какво е. Как ти викат?
— Варли От — каза сивокосият.
— Значи си от Отинг? На три дни северно от крепостта Райзън, след Жълта овошка?
Варли повдигна вежди, но все пак кимна.
— Далече си от Отинг, Варли — каза Арлен. — Откога сте по пътищата?
— Почти три сезона. Откак красианците превзеха крепостта Райзън — каза Варли. — Знаех, че пустинните плъхове ще продължат към нас, затова казах на хората да съберат покъщнината си и да тръгваме веднага.