Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Дена стана от стола.
— Не прави това, Констанс.
Констанс стисна зъби, не сваляше поглед от него, главата му отиде още по-назад.
— Защо не? Ти със сигурност си го правила?
— Да, просто не искам ти да го правиш, това е всичко. Господарят Рал още не е говорил с него. Не искам да поемам никакъв риск.
Констанс се усмихна кисело.
— Дена, нека го направим заедно, по едно и също време. Ти и аз. Както едно време.
— Казах ти, Господарят Рал иска да говори с него.
— След това?
Констанс кимна и пусна главата му.
— Да не си мислиш, че си се отървал леко? — намръщи се тя срещу него. — Рано или късно ще останем насаме и тогава ще извлека удоволствието си от теб.
— Да, Господарке Констанс — дрезгаво прошепна той.
Щом свършиха с обучението, отидоха да обядват. Ричард ги следваше с верига, закачена за колана на Дена. Трапезарията изглеждаше приятна с изчистения си стил с дъбови стени, издигащи се над бял мраморен под. От масите, на които се хранеха хора, се чуваха разнообразни разговори. Сядайки, Дена щракна с пръсти и посочи пода зад стола си. Прислужници сервираха храна на двете Морещици, но не и на Ричард. Обядът се състоеше от вкусна на вид супа, сирене, черен хляб и плодове. Ароматните миризми разсейваха Ричард. Месо не се сервираше. По средата на обяда си Дена се извърна към него и го уведоми, че днес обяд не му се полага заради двата часа, които си беше спечелил сутринта. Каза още, че ако се държи добре, ще получи вечеря.
Прекараха следобеда в отдавания, а след това — няколко часа обучение. Дена и Констанс си поделиха работата. Ричард положи всички усилия да не сбърка някъде и за вечеря беше възнаграден с купа ориз, поръсен със зеленчуци. След вечеря имаше още отдавания и още обучение, докато най-после оставиха Констанс и се завърнаха в покоите на Дена. Ричард беше смъртно уморен и се препъваше от болка.
— Искам да взема вана — каза тя. Показа му една стая, опираща в нейната. Беше малка, в нея нямаше нищо друго освен едно въже, за което беше вързан оня механизъм, окачен на тавана, в другия й край имаше вана. Каза му, че стаята се използва за обучение в случаите, когато трябваше да го обучава веднага, а не искаше да пръска стаята си с кръв, или пък ако иска да го остави да виси за през нощта. Обеща му да прекарат доста време в малката стаичка.
Накара го да довлече ваната до леглото й. Той взе кофата, която беше оставена вътре и му беше казано къде да отиде за гореща вода. Не биваше да говори с никой, дори и да го заговорят, трябваше да тича натам и обратно, та водата й да не изстине, преди ваната да се е напълнила. Каза му, че ако не изпълни указанията й точно, докато е извън погледа й, болката на магията ще го повали, а ако се наложеше да излиза да го търси, щеше много да съжалява, че я е разочаровал. Той тържествено се закле да изпълни всичко точно. Мястото, от където трябваше да носи горещата вода — горещ извор в басейн, ограден от бели мраморни седалки, беше доста далеч. Когато напълни ваната, Ричард беше напълно изтощен и плувнал в пот.
Докато тя седеше и се киснеше във ваната, Ричард търкаше гърба й, решеше косата й и й помагаше да я измие.
Дена отпусна ръце през ваната, облегна глава назад и затвори очи, отпускайки се, докато той клечеше край нея, в случай, че тя пожелае нещо.
— Констанс не ти хареса, нали?
Ричард не знаеше какво да отговори. Не искаше да каже нищо лошо за приятелката й, но излъжеше ли, щеше да бъде наказан.
— Аз… се страхувам от нея, Господарке Дена.
Дена се усмихна, без да отваря очи.
— Умен отговор, любов моя. Не се опитваш да ме ласкаеш, нали?
— Не, Господарке Дена. Казвам ви истината.
— Добре. Трябва да се страхуваш от нея. Тя мрази мъжете. Всеки път, когато убива някой мъж, крещи името на онзи, който пръв я е прекършил — Растин. Спомняш ли си, когато ти казах за онзи, който пръв ме прекърши, той беше учителят на Констанс. Казваше се Растин. Той прекърши и нея. Именно Констанс ми каза как да го убия. Готова съм на всичко за нея. И понеже убих мъжа, когото толкова много мразеше, и тя е готова на всичко за мен.
— Да, Господарке Дена. Но, Господарке Дена, моля ви, не ме оставяйте насаме с нея.
— Предлагам ти да бъдеш много внимателен в задълженията си. Ако е така и ако не си спечелиш твърде много време, ще оставам с теб винаги когато те обучава тя. Разбираш ли? Разбираш ли какъв късмет имаш да ти се падне мила господарка?
— Да, Господарке Дена, благодаря ви, задето ме обучавате. Вие сте надарен учител.