Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— „Ако се размърда?“ — повтори Яжара, докато слизаха по стълбището.

— Не знаеш ли? — засмя се той. — Нощните ястреби имат отвратителния навик да възкръсват.

Заобиколиха къщата и видяха, че зад нея започва тясна тъмна уличка. Макар да бе още предобед, тук цареше сумрак, а сенките бяха достатъчно тъмни, та в тях да се притаят десетки противници. Джеймс машинално постави ръка върху дръжката на рапирата. Яжара стисна по-здраво тоягата.

Стигнаха до мястото, където бе скочил магьосникът.

— Трябва да е паднал тук — каза Джеймс, — а после се е затичал натам. — Той кимна в посоката, от която бяха дошли. — Почти съм сигурен, че другият край е задънен.

— Ами да, стигнал е пресечката и е продължил със спокойна крачка, като най-обикновен гражданин.

Джеймс кимна.

— Ето защо обичам градовете и мразя пущинаците. Тук можеш да се скриеш навсякъде.

— Мнозина от сънародниците ми не биха се съгласили с теб. Те знаят как да се крият в пустинята.

Стигнаха до купчина полуизгнили сандъци и Джеймс вдигна най-горния. Вонята, която ги лъхна, накара Яжара да отстъпи назад. Долу имаше мръсно одеяло, остатъци от полуразвалена храна и разни лични вещи — вълнена шапка, строшен гребен, лекьосано наметало.

— Стопанинът не е вкъщи — засмя се Джеймс и се огледа. — Стария Том е излязъл на просия или джебчийство. Няма да се върне преди мръкване.

— Не мога да повярвам, че има хора, които живеят така.

— Не е толкова трудно, след като свикнеш. Да вървим.

— Къде?

— Връщаме се в двореца. Ще си починем и ще наминем тук довечера. Трябва да си побъбрим с Том — струва ми се, че е станал свидетел на нещо важно. Нещо, за което някой не желае да се говори. Ако открием какво е, може би ще вникнем в тази странна история.

— Ясно е обаче, че някой не иска да изваждаме онзи кораб.

— Така е. И докато Уилям е по петите на Мечището, някой друг е организирал убийството на Майстора на гилдията, а сега ще потърси сметка и на този нещастен просяк.

— Гадника? — попита Яжара.

— Така предполагам — кимна Джеймс. — Хайде, да се връщаме в двореца и да съберем малко силици.