Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс се зачуди дали Пит не го лъже, но сметна, че е твърде алчен, за да го направи. В противен случай щеше да поиска още пари, а не да се дърпа. Той погледна към Яжара и тя му кимна, че е на същото мнение. Изглежда, отново бяха стигнали до задънена улица.

— А какво ще кажеш по въпроса за „специалните услуги“? — продължи почти шепнешком Джеймс, като плъзна още една монета по тезгяха.

— Какви са тези „специални услуги“? — попита Пит, но прибра монетата.

— Ами например помощ от страна на едни по-яки момчета.

Пит сви рамене.

— Биячите в Крондор вървят дузина за грош. Има ги на пристанището и по пазарищата… — Той присви очи. — Но ти и сам го знаеш, нали?

— Чух, че при теб човек може да се свърже с една особена порода нощни птици.

— Откъде ти хрумна пък това за птиците? — попита Пит.

— Защото съм готов да им предложа добре платена работа.

Пит помълча малко, после отвърна:

— Изглеждаш ми смелчага, момче, но ще ти стигнат ли паричките, за да ги наемеш?

— За това не бери грижа. Там, откъдето идват тези жълтици, има още много. — Джеймс сложи още една монета на тезгяха, после добави нови четири, като ги подреди на купчинка.

Пит ги прибра.

— Момче, трябва да знаеш, че си дошъл точно където трябва. Мини отзад — в стаята има едни господа, с които трябва да си поговориш. — Той подхвърли на Джеймс ключ и му посочи вратата зад бара. — Без него не можеш да влезеш.

Джеймс улови ключа и тръгна към вратата. Огледа се и видя, че Яжара е нащрек, готова за всякакви изненади. Прецени, че му остават около десет минути, преди да се появи Джонатан Мине. Инструкциите на младежа бяха пределно ясни — ако двамата с Яжара не са в помещението, Мине трябва да извика войниците.

Влязоха в тесен коридор и в същия миг вратата зад тях се хлопна. Тук имаше други три врати. Първата вляво се отваряше към килерче и Джеймс я подмина. Вдясно пък се виждаше малка, мизерно оборудвана спалня, с мръсни дрехи, нахвърляни в безпорядък върху изтърканите завивки.

— Сигурно е стаята на Пит — прошепна Джеймс, погледна през рамо към вратата, през която бяха влезли, и добави: — Можеш ли да направиш нещо с онази врата — нещо толкова шумно, че да привлече вниманието на Мине и войниците?

Яжара кимна с игрива усмивка.

— Разполагам точно с това, за което питаш.

— Чудесно — рече Джеймс и отвори последната врата. Озоваха се в малка стая, насред която имаше маса. До масата седяха двама мъже. По-близкият беше брадат и черноок. Другият бе русокос и гладко избръснат. И двамата носеха черни наметала, черни панталони и черни ръкавици. И бяха препасали саби.

— Да? — попита брадатият.

— Пит каза, че тук ще намеря хора, които да ми помогнат за една досадна дреболия.

И двамата мъже се дръпнаха назад със столовете — на пръв поглед обичаен жест, който обаче целеше да им даде възможност по-лесно да извадят оръжията.