Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Всичко е наред — успокои я Джеймс. — Той лежи в несвяст.

— Какво ще стане с него?

— Най-вероятно Арута ще нареди да го обесят — след като го разпита.

— Как смяташ, дали е забъркан в издирването на Сълзата?

Джеймс поклати глава. На вратата се показа един чирак и втрещи очи в поваления Йорат.

— Момче, извикай градската стража! — нареди му Джеймс.

Чиракът побягна навън.

— Мисля, че Гадника и Нощните ястреби просто са го използвали — продължи Джеймс. — Или който стои зад цялата тази история. Задачата на Нощните ястреби и онзи, който ги е наел, е да попречат да бъде изваден корабът. Предполагам, че някой в Илит вече се е уговорил с тамошната гилдия да свърши тази работа. Ако бяха намерили свитъка със заклинанието на Кендарик, щяха значително да си облекчат задачата. Сигурно са обещали на Йорат да му помогнат, но всъщност са възнамерявали да го убият. — Джеймс побутна с крак проснатия на земята заместник. — Тъй че от самото начало той е бил обречен. Какъв глупак.

— И сега какво ще правим?

— Ще навестим Пит Късметлията и ако там открием някое недовършено гнездо на Нощни ястреби, ще го стъпчем. После ще намерим Кендарик и ще му съобщим, че вече не е заподозрян.

— Как ще го намерим?

— Ще потърсим жената, за която е бил сгоден. Тя сигурно ще може да ни упъти.

— Но Йорат каза, че не помни коя е.

Джеймс се засмя.

— Той може да не помни, но някой друг все ще знае. Например Абигейл. Такива неща не остават скрити.

— Ще ида да я попитам — заяви Яжара.

Джеймс кимна.

— А аз ще изчакам градската стража.

Яжара се върна само след няколко минути, тъкмо когато се появиха двама стражници. Джеймс им нареди да изтичат в двореца и да разкажат за случилото се на херцог Гардан. Стражниците козируваха и отнесоха и Йорат, който все още не бе дошъл на себе си.

— Научи ли коя е? — попита Джеймс.

Яжара кимна.

— Казва се Морейн. Държи едно магазинче, казва се „Златният чародей“.

— Тъкмо място за теб — захили се Джеймс. — Според слуховете това е дюкян за отвари, билета и дребни заклинания за продан. Намира се в най-хубавата част на града. — Той се огледа и добави: — Тук вече приключихме.

— И сега накъде? — попита Яжара.

— Ще се върнем в двореца и ще съберем половин дузина от най-добрите фехтовачи на херцога. А после право в „Хапещото куче“.

— Смяташ, че там ще си имаме неприятности?

— Не се и съмнявам.