Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

В късната сутрин Морската порта гъмжеше от народ. На пристанището се разтоварваха стоки, които се откарваха в града с ръчни колички и каруци. Пътят към Стария пазар беше задръстен. Току-що пристигнали от дълго плаване моряци бързаха към пристанищните кръчми. Откъм морето се чуваха крясъците на чайките, които летяха ниско над вълните и търсеха храна.

Яжара се прозина.

— Толкова съм изморена, че направо ще заспя права.

— Ще свикнеш — засмя се Джеймс. — Един от триковете, които научих, откакто съм на служба при Арута, е да придремваш винаги, когато ти се удаде възможност. Личният ми рекорд е четири дни без никакъв сън. Разбира се, тогава разполагах с един вълшебен еликсир, но когато ефектът му се преустанови, цяла седмица не ставах за нищо…

Яжара кимна.

— Подобни средства трябва да се употребяват внимателно.

— Дано поне тази нощ да успеем да се наспим.

— Дано.

Стигнаха сградата на Мореходната гилдия — солидна двуетажна къща, от която се виждаше Морската порта. Неколцина носачи се бяха събрали около голям фургон отпред и го разтоварваха. Джеймс потупа един от тях по рамото.

— Разкарай се! — бе лаконичният отговор.

— Пратеници на принца — побърза да каже Джеймс. Едва сега мъжът го погледна.

— Виж, ако си дошъл да се срещнеш с Майстора на гилдията, вече казах всичко, което знам, на капитана от стражата.

Джеймс го улови за рамото и го извъртя към себе си. Мъжът замахна с юмрук, но той се провря под ръката му и опря острието на кинжала си в гърлото му.

— Прощавай за безпокойството — произнесе Джеймс с глас, в който се долавяше нескрита заплаха. — Но ще бъдеш ли така добър да ми обясниш какво точно си казал на капитан Гурут за Майстора на гилдията?

Мъжът отпусна ръце и отстъпи крачка назад.

— Нищо повече, освен че е бил убит.

— Заради Кендарик е! — обади се един от останалите носачи. — Скъпо ще ни струва неговата ненаситност!

Първият мъж посочи входа на къщата.

— Ако искате подробности, най-добре да говорите с Йорат, той е вътре. Сега той замества Майстора.

Джеймс свали кинжала и даде знак на Яжара да го последва. Влязоха в приемната, където неколцина мъже обсъждаха нещо полугласно.

— Търсим заместник-майстор Йорат — каза високо Джеймс.

Без да се обръща, един от мъжете посочи с палец вратата в дъното на помещението.

— Благодаря — каза Джеймс и тръгна натам.

В стаята, в която влязоха, имаше бюро и няколко стола. До бюрото стоеше мъж на средна възраст с черна коса и къса, грижливо подстригана брада. Той вдигна очи от документите, които изучаваше, и попита:

— Какво обичате?

— Идвам от двореца — отвърна Джеймс.

— След като вече отговорих на всичките ви въпроси, предполагам, че идвате, за да ми съобщите за напредък в разследването, така ли?

— Не служа при стражата — отвърна Джеймс. — Необходима ни е помощта ви, за да извадим един кораб.

— Страхувам се, че ще трябва да ви разочаровам. Гилдията е затворена. Изглежда, не сте чули новината, но са убили нашия Майстор.

— Какво по-точно е станало? — попита Джеймс.