Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс я измъкна и я претегли на ръка.

— Тежичка е. Прилича ми на камък. — Разви шнурчето и изсипа съдържанието на кесията в шепата си. Беше скъпоценен камък в преливащи се зелени и мътно бели тонове, с формата на морска черупка.

— Това е Мидата на Еортис! — възкликна Яжара.

— Може ли по-подробно? — попита Джеймс. — Посещавал съм Силдън, но имам само най-обща представа за тамошната религия.

— Виждала съм подобен камък в Звезден пристан — обясни Яжара, взе черупката, доближи я до очите си и прошепна някаква заклинание. После подскочи: — Тя е! Това е един стар и много ценен предмет, който подсилва водните магии. За съществуването му знаят само хора като магистъра на Звезден пристан или върховният жрец на храма на морския бог Еортис. Но да го притежаваш… вероятно е тайна придобивка на Мореходната гилдия.

— Но защо тогава не го открихме сред вещите на Майстора? — попита Джеймс. — Това не е ли доказателство, че Кендарик го е убил? А може би Майстора му го е дал, за да го пази?

— И още нещо: защо го търсеха Нощните ястреби? — добави Яжара.

— Може ли да се използва при изваждането на потънал кораб?

— Не, но би могъл да помогне в осигуряването на благоприятно време, стига да знаеш необходимите заклинания.

— Как мислиш, дали него са търсели?

— Вероятно не.

— В такъв случай продължаваме да търсим. — Джеймс огледа другата страна на бюрото и откри още един тайник, достъпът до който обаче ставаше през отвора за долното чекмедже.

— Много хитро — отбеляза той. — Но не достатъчно.

Тук имаше кутия, приблизително двайсетина сантиметра дълга и десетина широка. На капачето, покрито с мозайка от камъни, нямаше нито бравичка, нито катинар и Джеймс опита директен подход — просто го вдигна. Кутията обаче беше празна.

— Нищо — промърмори той.

— Не, има нещо — възрази Яжара. — Затвори капака и го отвори пак.

Джеймс хлопна капачето, а Яжара обясни:

— Това е скатианска мозайка. Доста сложен заключващ механизъм.

— На какво? Кутията е празна. А стените й са твърде тънки, за да се крие нещо в тях.

— Става въпрос за чародейство. Целта му е да замаскира онова, което е поставено вътре, но може да бъде свалено със заклинание.

— Ти знаеш ли как да го свалиш?

— Ще се опитам. — Яжара взе кутията, затвори я и я постави върху бюрото.

Огледа мозайката върху капака, после постави пръст върху една от плочките. Цветът й се промени от червен в зелен, после в син и за един кратък миг Джеймс зърна някакво замъглено изображение, което се преливаше с мозайката. Яжара повтори опита, но този път докосна съседната плочка и цветовете се промениха, а изображението, което се мярна, бе различно.

Та почна чевръсто да размества плочките. Джеймс я гледаше смаяно — за човек като него, свикнал от малък да разгадава всякакви ключалки и клопки, всичко това бе ново и невероятно интересно. Скоро си обясни и припряността й — оставени за повече от няколко секунди без промяна, плочките бързо се връщаха към първоначалната си подредба. Колкото по-близо беше Яжара до края на мозайката, толкова по-бързо се налагаше да действа.