Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Нашият приятел долу май крие нещо.

— И аз си мислех така. Изглежда ми някак… прекалено спокоен след всичко, което се случи.

Джеймс с лекота отвори ключалката и влязоха. Стаята бе изрядно подредена, на пръв поглед всеки предмет си беше на мястото.

— Много прибран човек е този Йорат — подметна Джеймс.

— Така изглежда.

Джеймс се зае с писалището, а Яжара съсредоточи вниманието си върху скрина до леглото на заместника. В писалището Джеймс намери документи и счетоводна книга. Докато ги преглеждаше, Яжара го повика:

— Виж!

Джеймс се обърна. Яжара държеше още една счетоводна книга, същата като тази, която бе намерил Джеймс.

— Открих я скрита в дрехите.

Джеймс взе втората книга и я постави до първата.

— Това е значи — каза той след кратък размисъл. — Нашият приятел е присвоявал средства от гилдията. След смъртта на Майстора никой не би го заподозрял в измама.

— А след като намереше свитъка със заклинанието на Кендарик, щеше да възобнови дейността на гилдията и да се самоназначи за новия й Майстор.

Джеймс прелистваше книгата.

— Виж какво намерих. — Той посочи един лист. Тя зачете на глас:

— „Заместнико — ти постъпи правилно, като се обърна към нас. Получихме златото, което ни обеща. Покажи това писмо на кръчмаря и той ще ти услужи с всичко, което поискаш. Моите хора ще те чакат при кучето, там ще уточним подробностите за бъдещи разплащания. Орин.“

— При кучето — повтори Джеймс. Някое място?

— Ами да, „Хапещото куче“ — сети се Джеймс.

— Кръчмарят Пит Късметлията! — възкликна Яжара.

— Всичко започва да си идва на мястото — ухили се Джеймс и прибра двете книги и писмото. — Мисля, че дойде време пак да си поговорим със заместника Йорат. — Той загърна книгите и писмото в едно наметало, което извади от скрина.

Слязоха на първия етаж и влязоха в канцеларията. Йорат все така четеше разни документи.

— Да? — рече той, вдигна глава и ги погледна. — Пак ли вие?

— Ти знаеш кой е убиецът на Майстора — заяви Джеймс.

Йорат бавно се изправи и грижливо подреди документите върху бюрото.

— Чудна работа. Доскоро смятах, че хората на принца са доста по-интелигентни.

— Открихме, че си се съюзил с Нощните ястреби.

Йорат посрещна обвинението с безстрастно лице.

— Дори да съм имал намерението да се консултирам с представители на някоя престъпна група, с кого се срещам извън тази сграда си е лично моя работа, освен ако не успеете да докажете, че съм бил замесен в конспирация срещу гилдията. Освен това целият ми живот е свързан с тази гилдия — защо ми е да излагам кариерата си на риск?

— За да не разкрият, че си заделял средства за себе си — рече Джеймс и извади двете счетоводни книги.

— И заради новото заклинание на Кендарик — добави Яжара. — Което смяташе да си присвоиш.

— Ако го беше открил — заяви Джеймс. — Точно с тази цел си наел Нощните ястреби.