Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Ох, татко, нали успя? Не ми се слуша всичко това.

— Може и да не ти се слуша, но мисля, че трябва да го чуеш. Какво преживях тази нощ, докато успея да набавя парите — и това е всичко, което имам — само и само да не лежиш в затвора!

Грег се сепна от треперещия глас на баща си и повече не възрази. Да лежиш в затвора, беше позор за цялото семейство. По-големият брат на Грег — Бърни, беше донесъл много огорчения на родителите си, тъй като не можа да се задържи на работа, не се ожени и накрая се пропи. В момента беше в Сан Диего, но какво правеше там, никой не знаеше и все едно, че беше умрял. Родителите му го бяха зачеркнали и бяха насочили всичките си надежди към него — Грег. Бяха стоварили прекалено голяма тежест върху него, помисли си Грег. Затова не можеха да се примирят с грешките му — каквито и да са те.

— И освобождаването ти щеше да струва пет пъти повече, ако докторът беше умрял — добави баща му. — Чух, че е много вероятно да умре.

— Добре, татко, но той…

— Не мога да те разбера, Грег. Нито аз, нито майка ти. Не можем да те разберем.

— Добре тогава, ще ти кажа! — викна Грег. — Той уби момичето ми. Разбра ли? Опита се да убие мен. Той е ненормален. Той е…

— Кой?

— Как кой? Форестър! Робърт Форестър! За бога, татко, да не мислиш, че съм мръднал?

— Добре, добре. И аз предположих, че става дума за Форестър — каза баща му неспокойно и Грег го погледна.

Беше около педя по-нисък от Грег и макар да бе само на петдесет и шест години, изглеждаше доста по-възрастен. Изопнатото лице, приведените над волана рамене издаваха напрежението, което бе преживял. А и напоследък страдаше от бъбреци и болки в гърба. Косата му бързо побеляваше. Още сега работеше на половин ден и Грег знаеше, че се е примирил с бързо приближаващата старост. Работеше като районен контрольор в една фирма, притежателна на складове.

— Оттук наляво — каза Грег. Щяха да минат по най-краткия път до Хъмбърт Корнърс.

— Форестър се е опитал да те убие? Искаш да кажеш, при реката? — попита баща му.

— Да. Така беше — каза Грег и запали последната цигара от пакета. — Бутна ме в реката и ме остави във водата. Едва излязох. Всичко това го казах на полицията. — Историята вече го отегчаваше, макар да бе почнал да си вярва, че е станало именно така. Имаше чувството, че каквито и въпроси да му задават, както и да го разпитват, дори и да го изтезават, няма да се отметне от версията си.

— Значи не е вярно, че те е измъкнал. Така пишеше във вестниците.

Грег се изсмя.

— Вестниците! Те се написали това, което е казал Форестър. Разбира се, че не ме измъкна. Чакай да ти кажа. В Ню Йорк се запознах с бившата му жена.

Грег започна да говори за бившата жена на Форестър, разказа на баща си колко била добра, интелигентна и хубава, как го предупредила да се пази от Форестър, как му дала пари, за да може да се укрие, защото това бил единственият начин да пипнат Форестър — изразът на Грег беше „като се привлече вниманието на хората върху него“, — тъй като той бил от онези психопати, дето не правели нищо, за което да се захванеш, а просто обърквали живота на другите, по думите на Ники.