Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
„Лансър“ беше елегантен бомбардировач, снабден с лост за управление като при изтребител вместо с по-стандартното изпълнение. Пилоти, летели и с двата типа самолети, казваха, че В-1В дава усещането и лети като малко по-тежък „Фантом“ F-4, а по-голямата му тежест и размери Дават на бомбардировача по-добра стабилност и засега полетът бил по-плавен. Временно шахматната формация от шест самолета следваше международния маршрут R-220 и спазваше страничната дистанция, както се очакваше при редовен въздушен трафик.
След хиляда и шестстотин километра, или двучасов полет, след като минаха над Шемия и бяха засечени от радарите на контролните кули, шестте самолета свиха за кратко на север. „Танкерите“ поддържаха прав курс, докато бомбардировачите един по един забавяха хода си под тях, за да презаредят — процедура, която траеше към дванадесет минути във всеки един случай. Когато свършиха, бомбардировачите продължиха на югозапад, а снабдителните самолети обърнаха, за да се приземят в Шемия, където щяха да напълнят наново собствените си резервоари.
Четирите бомбардировача се спуснаха до седем хиляди и шестстотин метра, с което се озоваха под редовния поток от пътнически самолети и спечелиха по-голяма свобода за маневрите. Те продължиха да летят почти по маршрут R-220, най-западния от редовните въздушни коридори, и се шмугнаха покрай полуостров Камчатка.
Отзад системите бяха включени. Макар и проектиран като атакуващ бомбардировач, В-1В изпълняваше и много други функции, една от които бе електронното разузнаване. Корпусът на всеки военен самолет е обсипан с малки сегменти, прилични досущ на перките на риба. Тези предмети са винаги някакви антени, а грациозната аеродинамична форма съвсем няма злонамерена цел, освен да намали челното съпротивление. „Лансър“ имаше много такива, предназначени за улавяне на радарни и други електронни сигнали и за прехвърлянето им на вътрешната апаратура, която анализираше данните. Част от работата се вършеше от екипажа на момента. Идеята беше бомбардировачът да следи излъчванията на вражеските радари, за да позволи на авиаторите по-добре да се предпазват от засичане и да хвърлят бомбите си.
При северния пункт за свръзка на около триста мили извън маркираната зона на японската въздушна отбрана бомбардировачите се преустроиха в патрулен развърнат строй с приблизително осемдесеткилометрова дистанция помежду си и слязоха на три хиляди метра. Авиаторите потриха ръце, стегнаха още малко предпазите колани и започнаха да се съсредоточават. Приказките в пилотските кабини се ограничиха само до нужните за мисията, магнетофоните бяха включени. Спътниковите наблюдения им показваха, че японските ВВС разполагат със самолети Е-767, снабдени с авиационни системи за ранно предупреждение, които действаха почти непрекъснато, а от този отбранителен потенциал екипажът на бомбардировачите се страхуваше най-много. Тъй като летяха високо, разузнавателните Е-767 виждаха надалеч. Много маневрени, те можеха да се отзоват и да се справят със заплахата с голяма експедитивност. И най-лошото: те неизменно провеждаха операциите си заедно с изтребители, в изтребителите имаше хора с очи и умове, а оръжия, управлявани от човешкия ум, са най-плашещата комбинация.
— Добре, ето го първия — обади се един от системните оператори. Всъщност този не беше първият. Като незначителна практика, те тестваха оборудването си върху руски радари за въздушна отбрана, ала за пръв път, доколкото си спомняха всичките шестнадесет авиатори, се занимаваха с нещо различно от руски радари и изтребители. — Нискочестотен, неподвижен, местоположение — известно.
На монитора получаваха образ, който операторите често наричат „мъх“. Въпросният радар бе под хоризонта и прекалено далеч, за да засече полунеуловимите им самолети. Както можеш да забележиш човек с фенерче, далеч преди светлината да разкрие присъствието ти на притежателя му, така става и с радара. Мощният предавател беше колкото предупредителен сигнал за нежелани посетители, толкова и наблюдателен пост за собствениците му. Координатите, честотите, темпът на повторение на импулсите и приблизителната мощност на радара се отчитаха и се записваха. Един екран на пулта на радиоелектронния военен оператор показваше покривания от радара район. Картината се появяваше повторно на таблото на пилота, като тук опасната зона бе оцветена в червено. Той щеше да стои на безопасно разстояние от нея.