Дълг на честта

— Е, Крис, започнахме — каза Сейджи Нагумо и отпи от кафето си. Избра кафе, за да покаже колко е благоразположен към американската позиция; поради същата причина Кристофър Кук пиеше чай.

— Какво очаквахте да кажем? — попита помощникът на заместник държавния секретар.

— Първоначалната ви позиция не ме учудва — призна Нагумо.

Кук отвърна поглед и се втренчи в стената, обграждаща градината. Той тихо попита:

— От какво ще се откажете?

— Без съмнение от Гуам, обаче трябва да бъде демилитаризиран — отговори японецът със същия тих глас. — А вие?

— Засега от нищо.

— Трябва да ми дадеш нещо, за което да се хвана, Крис.

— Не мога да ти предложа нищо освен може би примирие, преди военните действия наистина да започнат.

— Кога ще стане това?

— Слава богу, няма да е много скоро. Имаме време да действаме. Нека го използваме както трябва — поиска настойчиво Кук.

— Ще предам думите ти. Благодаря ти. — Нагумо се отдалечи и се присъедини към един член на своята делегация.

Кук стори същото и след три минути се озова при Скот Адлер.

— Гуам, ако бъде демилитаризиран. Това е сигурно. Може би и още нещо, което не е сигурно.

— Интересно — разсъждаваше гласно Адлер. — Значи беше прав, че ще ни позволят да запазим достойнството си. Добра работа, Крис.

— Какво ще им предложим в замяна?

— Gornisch46 — отвърна хладно заместник държавният секретар. Той мислеше за баща си и за татуировката на ръката му, за това как научи, че деветката е обърната на обратно шестица, и за начина, по който една страна, някога съюзена с притежателя на това посолство и неговата прекрасна, макар и студена градина, отне свободата на татко му. Донякъде това бе непрофесионално и Адлер го съзнаваше. През онези години Япония предложи сигурно убежище на немалко европейски евреи, извадили късмет, един от които стана министър в кабинета на Джими Картър. Вероятно, ако баща му се беше озовал сред малцината късметлии, отношението му би могло да е различно, по случаят не бе такъв. — Като начало ги натискаме яко, за да видим какво ще стане.