Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Екипажът на третия самолет Е-767 беше недоволен, а ескортиращите ги изтребители още повече. Вражески самолети оглеждаха бреговата им линия и макар да бяха отдалечени на шестстотин километра, те нямаха място в околността. Те обаче превключиха радарните си системи на приемащ режим. Смятаха, че вероятно са разузнавателни самолети ЕС-135, събиращи електронни данни за въоръжението на страната им. А щом американската задача бе да съберат информация, тогава най-умно би било да ги лишат от нужните им данни. При това беше лесно да го направят или така си мислеха радарните оператори.
„Следващия път ще се приближим повече“ — каза си командирът на въздушната група. Първо електронните специалисти трябваше да проучат данните и да се опитат да решат кое е безопасно и кое не, като от техните заключения зависеше животът на събратята им от ВВС. Хубава мисъл. Авиаторите се отпуснаха, прозяха се и започнаха да си говорят, най-вече за мисията и за онова, което научиха. Предстояха четири часа и половина полет обратно до „Елмендорф“, душ и полагаемата се на екипажа почивка.
Японските диспечери все още не бяха напълно сигурни, че изобщо са установили някакъв контакт, ала проблемът щеше да се разреши след анализиране на бордовите записи. Патрулните им самолети подновиха нормалното си контролиране на редовния въздушен трафик и имаше доста коментари по въпроса защо, по дяволите, това движение още продължаваше. Отговорите се изразяваха главно чрез вдигане на рамене или вежди и несигурността беше даже по-голяма, отколкото в момента, когато им се струваше, че засичат сигнали. Просто да се взираш в радарния екран повече от няколко часа оказваше някакво влияние. Рано или късно въображението ти взема връх и колкото повече се замисляш, толкова по-зле става. Те обаче знаеха, че това важи и за противниковия отбор в играта.
Шефовете на централните банки бяха свикнали да ги третират като високопоставени личности. Всички пристигнаха на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в рамките на един и същи час. Всеки един бе посрещнат от висш дипломат от делегациите към ООН на съответната страна, набързо преведен през митническите власти и изпратен към града в кола с дипломатически номера. Непретенциозната цел на пътуването им изненада всички, но председателят на Федералния резервен фонд обясни, че от гледна точка на удобствата нюйоркската дирекция на ФБР е по-добро място за координиране на действията, отколкото местният клон на Банката на федералния резерв. Особено след като той бе достатъчно голям, за да побере директорите на основните търговски къщи… и след като законите срещу тръстовете бяха замразени в името на националната сигурност на Америка. Това известие смая европейските гости. „Най-сетне Америка проумя връзката на финансовите въпроси с националната сигурност“ — помислиха си те. Множко време им отне.
Джордж Уинстън и Марк Грант започнаха последния си доклад за събитията от миналата седмица след встъпителните думи на председателя и на министър Фидлър, като сега вече мисълта им течеше като по вода.
— Адски хитро — обърна се шефът на английската банка към германския си колега.
— Jawohl45 — прошепна онзи в отговор.
— Как можем да предотвратим повторното случване на нещо подобно? — запита се гласно един от тях.
— Като начало, с по-добри системи за водене на документация — отговори живо Фидлър след горе-долу приличния сън, споходил го тази нощ. — А иначе… Проблемът е такъв, че ни трябва известно време да го проучим. По-голям интерес представляват възстановителните мерки, които се налага да обмислим сега.
— Йената трябва да си плати за това — отбеляза веднага френският банкер. — Също така трябва да ви помогнем да предпазите долара, за да защитим собствените си валути.
— Правилно. — Председателят на Федералния резерв моментално кимна. — Жан-Жак, радвам се, че гледищата ни съвпадат.
— А какво ще предприемете, за Да спасите пазарите си за ценни книжа? — поинтересува се директорът на „Бундесбанк“.
— Ще ви прозвучи малко налудничаво, ала според нас ще се получи — започна министърът на финансите и описа в общи черти процедурите, които президентът Дърлинг не издаде в речта си и чието осъществяване зависеше до голяма степен от съдействието на Европа.
Гостите придобиха еднакви изражения — първо скептични, сетне одобрителни. Фидлър се усмихна.
45
Така е (нем.). — Б. пр.