20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Те продължиха да търсят и така усърдно събираха сведения, разпитваха толкова хора и под такива остроумни предлози, че най-после попаднаха на един кавалерист, който си призна, че е бил в отряда, отвел д’Артанян и Портос от Компиен в Рюей. Ако не бяха кавалеристите, никой не би знаял дори, че нашите храбреци бяха докарани тук.
Атос се връщаше постоянно на идеята си да се види с кралицата.
— За да се види кралицата — възразяваше Арамис, — трябва да се види най-напред кардинала. А щом видим кардинала — Атос, запомнете добре това, което казвам, — ще ни съберат с нашите приятели, но не така, както искаме. Признавам си, че не ме блазни много тоя начин да се съберем с тях. Да действуваме на свобода, ако искаме да действуваме добре и бързо.
— Ще се видя с кралицата — каза Атос.
— Е добре, приятелю мой, ако сте решили да извършите това безумие, предупредете ме, моля ви се, един ден по-рано.
— Защо?
— Защото ще се възползувам от случая, за да направя едно посещение в Париж.
— На кого?
— Ех, отде да зная! Може би на госпожа дьо Лонгвил. Тя е всемогъща там; ще ми помогне. Само съобщете ми чрез някого, ако ви арестуват; тогава ще направя всичко, което е по силите ми.
— Защо не рискувате да бъдете арестуван заедно с мене, Арамис? — попита Атос.
— Не, благодаря.
— Арестувани четиримата и всички заедно, мисля, че не рискуваме нищо. След двадесет и четири часа ще бъдем и четиримата свободни.
— Мили мой, откак убих Шатийон, идола на сенжерменските дами, заобиколих личността си с такъв блясък. че двойно повече трябва да се страхувам от затвор. В тоя случай кралицата е способна да последва съвета на Мазарини, а Мазарини ще я посъветва да ме даде под съд.
— Нима мислите, Арамис, че тя обича тоя италианец толкова силно, както разправят?
— Тя обичаше и един англичанин.
— Е, мили мой, тя е жена
— Не, не! Вие се лъжете, Атос, тя е кралица!
— Мили приятелю, аз се принасям в жертва и ще поискам аудиенция от Ана Австрийска.
— Сбогом, Атос, аз ще събера армия.
— Защо?
— За да обсадя Рюей.
— Де ще се срещнем?
— Под бесилката на кардинала.
И двамата приятели се разделиха: Арамис се върна в Париж, а Атос отиде да търси път до кралицата.
XXII. БЛАГОДАРНОСТТА НА АНА АВСТРИЙСКА
При намирането на достъп до Ана Австрийска Атос срещна много по-малко затруднения, отколкото очакваше: напротив, още при първата постъпка всичко се уреди и желаната аудиенция му се назначи за следната сутрин, веднага след ставането от сън, на което неговият произход му даваше право да присъствува.
Голяма тълпа изпълваше дворцовите стаи на Сен Жермен; никога в Лувър или в Пале Роял Ана Австрийска не беше имала толкова поклонници и ласкатели; само че цялата тая тълпа се състоеше от второстепенни аристократи, докато всички първи благородници на Франция бяха при господин дьо Конти, господин дьо Бофор и коадютора.
Впрочем голяма веселост царуваше при тоя двор. Характерна особеност на тая война беше, че се пускаха повече куплети, отколкото топовни изстрели. Дворът пееше куплети за парижаните, които пееха куплети срещу двора, и раните, макар и не смъртоносни, бяха не по-малко болезнени, защото се нанасяха с оръжието на присмеха.
Но сред това общо веселие и привидно лекомислие всички умове бяха заети сериозно с една мисъл: ще остане ли Мазарини министър и любимец, или Мазарини, дошъл от юг като облак, ще си отиде, отнесен от вятъра, който го е довеял? Всички се надяваха на това, всички желаеха това; и министърът чувствуваше, че всички изрази на почитание, всички угодничества около него прикриваха омраза, зле замаскирана от страха и користта. Той не се чувствуваше добре, като не знаеше на какво да се надява, на кого да се опре.
Дори господин принцът, който се сражаваше за него, не
изпускаше никога случая или да го подиграе, или да го
унизи. И два-три пъти, когато Мазарини поиска да покаже
силата си пред победителя при Рокроа, принцът му даде
да разбере с поглед, че ако го защищава, това не е нито
от убеждение, нито от ентусиазъм.
Тогава кардиналът се обръщаше към кралицата, неговата единствена опора. Но два-три пъти му се бе сторило, че и тая опора се клати под ръката му.
Когато настъпи часът за аудиенцията, на граф дьо Ла Фер съобщиха, че ще бъде приет непременно, но че трябва да почака няколко минути, защото кралицата се съвещава с министъра.
Това беше вярно. Париж бе изпратил нова депутация. която трябваше най-после да се помъчи да даде някакъв обрат на работите, и кралицата се съвещаваше с Мазарини как да приеме тия депутати.