20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Всемилостива господарке, аз ще направя всичко, каквото е угодно на ваше величество — отговори Мазарини.
— Изпълнете молбата на господин граф дьо Ла Фер. Нали така се казвате, господине?
— Аз имам и друго име, всемилостива господарке. Казвам се Атос.
— Всемилостива господарке — каза Мазарини с усмивка, която показваше колко лесно разбираше загатваниЯта, — вие можете да бъдете спокойни, желанията ви ще бъдат изпълнени.
— Чухте ли, господине? — каза кралицата на Атос.
— Да, всемилостива господарке, това и очаквах от правосъдието на ваше величество. И така, аз ще се видя с приятелите ми, нали, всемилостива господарке? Вярно ли разбрах думите на ваше величество?
— Да, ще ги видите, господине. Но между другото, вие също сте фрондьор, нали?
— Всемилостива господарке, аз служа на краля.
— Да, по свой начин.
— Моят начин е тоя, който е възприет от всички истински благородници, и не зная друг — отговори Атос високомерно.
— И така, вървете си, господине — каза кралицата, като отпусна Атос с движение на ръката. — Вие получихте, каквото желаехте да получите, а ние узнахме всичко, което желаехме да знаем.
Когато завесата пред вратата се спусна, кралицата се обърна към Мазарини и каза:
— Кардинале, заповядайте да арестуват тоя дързък благородник, преди да излезе от двореца.
— Аз мислех за това — отвърна Мазарини — и съм щастлив, че ваше величество ми заповядва нещо, за което сам се готвех да ви помоля. Тия луди глави, които пренасят в нашата епоха традициите на миналото царуване, ни затрудняват много; и тъй като двама са вече арестувани,
да присъединим и третия към тях.
Кралицата не успя да измами напълно Атос. В тона й маше нещо, което го порази и което му се стори заплашително въпреки обещанието й. Но такъв човек като него не можеше да отстъпи поради просто подозрение, особено когато му се каза ясно, че ще види приятелите си. И така той зачака в една от стаите до кабинета, като смяташе, че сега ще доведат при него д’Артанян и Портос или ще дойдат за него, за да го заведат при тях.: Докато чакаше, той се приближи до прозореца и загледа несъзнателно в двора. Видя как влязоха депутатите на парижаните, които идваха да определят окончателно мЯстото на съвещанията и да поднесат почитанията си на кралицата. Тук имаше съветници на парламента, председатели, адвокати, между които се бяха загубили няколко военни. Внушителна свита ги чакаше зад желязната врата. Атос загледа с по-голямо внимание, защото му се стори, че вижда познато лице в тълпата; в тая минута някой се допря леко до рамото му. Атос се обърна.
— А, господин дьо Коменж! — каза той.
— Да, господин графе, аз същият, и с поръчение, за което много ви моля да ме извините.
— Какво е то, господине — попита Атос.
— Бъдете тъй добър да ми дадете шпагата си, господин графе.
Атос се усмихна, отвори прозореца и извика:
— Арамис!
Един благородник се обърна: същият, който се стори познат на Атос. Тоя благородник беше Арамис, Той поздрави приятелски графа.
— Арамис — каза Атос, — арестуват ме.
— Добре — флегматично отговори Арамис.
— Господине — рече Атос, като се обърна към Коменж и му подаде учтиво шпагата си с дръжката напред, — ето шпагата ми; бъдете тъй добър да я пазите грижливо, за да ми я върнете, когато изляза от затвора. Държа много на нея; тя е била дадена на прадядо ми от краля Франсоа I. По неговото време са въоръжавали благородниците, не са ги обезоръжавали. А сега къде ще ме заведете?
— Но… в стаята ми най-напред — отговори Коменж. — По-късно кралицата ще определи местопребиваването ви.
Атос последва Коменж, без да прибави нито дума.
XXIII. ГОСПОДИН МАЗАРИНИ В РОЛЯТА НА КРАЛ
Арестуването на Атос не вдигна никакъв шум, не причини никакъв скандал и дори мина почти незабелязано. То не спъна с нищо хода на събитията; на депутацията, изпратена от град Париж, беше обявено тържествено, че ще бъде допусната при кралицата.
Кралицата я прие, мълчалива и високомерна като винаги; тя изслуша оплакванията и молбите на депутатите; но когато те свършиха речите си, никой не можеше да каже дали тя ги е чула — толкова лицето й остана равнодушно.
В замяна на това Мазарини, който присъствуваше на аудиенцията, разбра много добре какво искаха депутатите: те искаха чисто и просто неговото изгонване.
Когато речите се свършиха, а кралицата продължаваше да мълчи, той заговори:
— Господа, аз се присъединявам към вас и моля нейно
величество да прекрати страданията на поданиците си. Направих всичко, което можах, за да смекча бедите; но всички мислят, казвате вие, че те идват от мене. нещастния чужденец, който не успя да се хареса на французите. Уви, не ме разбраха, и то е съвсем естествено: аз наследих най-великия човек, който някога е поддържал скиптъра на френските крале. Спомените за господин дьо Ришельо ме правят нищожен. Ако бях честолюбив, напразно бих се опитвал да се боря срещу тия спомени; но аз не съм честолюбив и искам да дам доказателство за това. Обявявам се за победен. Ще изпълня желанието на народа. Ако парижаните са виновни донейде — а сега кой не е виновен, господа? — Париж е достатъчно наказан; достатъчно се проля кръв, достатъчно изтегли столицата, останала без крал и без правосъдие. Не бива аз, обикновено частно лице, да ставам причина за раздор между кралицата и кралството й. Тъй като вие изисквате да се оттегля, е добре, аз ще се оттегля.