20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— В такъв случай — каза Арамис на ухото на съседа си, — мирът е сключен и съвещанията са безпредметни. Остава само да се изпрати господин Мазарини до най-далечната граница под добър конвой и да се следи да не се завърне нито през нея, нито през някоя друга.
— Почакайте, господине, почакайте — отвърна чиновникът, с когото заговори Арамис. — Пусто да остане! Как бързо решавате работите! Ясно се вижда, че сте военен. Трябва да се уговорят вредите и загубите.
— Господин канцлер — каза кралицата, като се обърна към Сегие, нашия стар познат, — вие ще откриете съвещанията; те ще бъдат в Рюей. Господин кардиналът каза неща, които ме развълнуваха силно. Ето защо ви отговарям така накъсо. Аз съм толкова признателна на господин кардинала, че му оставям пълна свобода на действията: той може да остане или да замине. Господин кардиналът ще постъпи така, както намери за добре.
Минутна бледина покри умното лице на първия министър. Той погледна неспокойно кралицата. Лицето й беше толкова безстрастно, че и той, като другите, не можа да прочете какво става в сърцето й.
— Но — прибави кралицата — докато се чака решението на господин Мазарини, каквото и да е то, моля ви се, съвещавайте се само за краля. Депутатите се поклониха и излязоха.
— Как — каза кралицата, когато последният от тях напусна стаята, — вие отстъпвате на тия чиновничета и адвокати?
— За щастието на ваше величество — отговори Мазарини, като впери острия си поглед в кралицата — аз съм готов да принеса всички възможни жертви.
Ана наведе глава и се замисли, което често се случваше с нея. Тя си спомни за Атос. Смелото му обръщение, твърдият му и едновременно благороден език, сенките, които призова с една дума, й напомниха миналото, пълно с упоителна поезия: младостта, хубостта, блясъка на любовта на двадесет години, тежките борби на привържениците й, кървавия край на Бъкингам, единствения човек, когото наистина обичаше, и героизма на неизвестните й защитници, които я спасиха от двойната омраза на Ришельо и на краля.
Мазарини я гледаше и сега, когато тя мислеше, че е сама и че няма нужда да се крие от шпиониращите я неприятели, четеше мислите по лицето й, както в прозрачните езера се вижда отражението на минаващите по небето облаци.
— Значи трябва да се отстъпи пред бурята, да се купи мирът и търпеливо, смирено да се чакат по-добри времена? — прошепна Ана Австрийска.
Мазарини се усмихна горчиво, като чу думите й, които показваха, че тя е взела предложението на министъра за сериозно.
Ана седеше с наведена глава и не видя тая усмивка; но като забеляза, че не последва отговор на въпроса й, тя вдигна глава.
— Е, вие не ми отговаряте, кардинале! За какво мислите?
— Мисля, че тоя дързък благородник, когото заповядахме на Коменж да арестува, ви загатна за Бъкингамския херцог, когото оставихте да убият; за госпожа дьо Шеврьоз, която оставихте да бъде заточена; за господин дьо Бофор, когото заповядахте да затворят. Но ако загатна за мене, то е, защото не знае какво съм за вас. .
Ана Австрийска потрепера, както винаги, когато засягаха гордостта й; тя се изчерви и за да не отговори, заби острите си нокти в хубавите си ръце.
— Той е добър съветник, честен и умен човек, и при това решителен. Вие знаете това, нали, ваше величество? Аз искам да му кажа — и с това ще му направя особена чест — в какво се лъже по отношение на мене. Предлага ми се почти абдикация, а клм една абдикация заслужава да се помисли.
— Абдикация! — повтори Ана. — Аз мислех, господине, че само кралете абдикират.
— Е добре — продължи Мазарини, — не съм ли почти крал, и то крал на Франция? Уверявам ви, ваше величество, че нощем министерската ми дреха, хвърлена край кралското легло, прилича много на кралска мантия.