Лебедова песен [bg]

— Черната кутия и сребърният ключ — каза капитанът.

— Какво?

— Бог показал на брат Тимъти черната кутия и сребърния ключ и му казал как ще свърши светът. Искам да науча повече за видяното от брат Тимъти на върха на планината.

— Да не си изгуби ума? Или ти промиха мозъка, когато отиде там?

— Съгласен съм, че брат Тимъти вероятно е луд — отвърна Роланд, който запази спокойствие. — Но ако не е… то тогава кой се нарича Бог? И какво представляват черната кутия и сребърният ключ?

— Те не съществуват.

— Вероятно не. Може би дори няма място на име Уоруик Маунтин. Но ако съществува… брат Тимъти може би е единственият, който знае как да го намери. Смятам, че залавянето му жив си струва усилията.

— Защо? Да не би да искаш Армията на съвършенството също да тръгне да търси Бог?

— Не, но искам да водя първата нападателна единица и да заловя брат Тимъти жив. — Роланд беше наясно, че думите му звучаха като заповед, но не му пукаше. Той се втренчи в Краля.

Настъпи мълчание. Маклин сви лявата си ръка в юмрук и бавно я отпусна.

— Ще си помисля.

— Трябва да разбера веднага.

Полковникът се наведе напред. Устата му беше изкривена в тънка и ужасна усмивка.

— Не ме притискай, Роланд. Няма да търпя да ме притискат. Дори да става въпрос за теб.

— Брат Тимъти — каза капитанът — трябва да бъде заловен жив. Можем да избием всички останали. Но не и него. Искам да е способен да отговаря на въпроси и искам да науча повече за черната кутия и сребърния ключ.

Маклин се превърна в черен циклон, който постепенно се разгръщаше. Но преди да успее да отговори, някой почука на вратата на караваната му.

— Какво има? — провикна се той.

Вратата се отвори и вътре влезе сержант Бенинг. Той веднага усети напрежението.

— Хм… нося ви съобщение от ефрейтор Мангрим, сър.

— Слушам.

— Каза, че е готов. Желае да ви повика.

— Ще дойда след пет минути.

— Да, сър. — Бенинг се обърна да си върви.

— Сержант? — спря го Роланд. — Кажи му, че двамата ще дойдем след пет минути.

— Хм… да, сър. — Бенинг хвърли бърз поглед на полковника и побърза да излезе.

Маклин се изпълни със студена ярост.

— Вървиш близо до ръба, Роланд. Вървиш направо по самия ръб.

— Да, така е. Но ти няма да направиш нищо. Не можеш. Аз ти помогнах да създадеш всичко това. Аз ти помогнах да стигнеш дотук. Ако не ти бях ампутирал ръката в Земен дом, вече щеше да си пепел. Ако не ти бях казал да използваш наркотиците за търговия, все още щяхме да сме боклукчии. И ако не бях екзекутирал Фреди Кемпка, нямаше да има никаква Армия на съвършенството. Ти искаш съвета ми и правиш каквото ти кажа. Винаги е било така. Войниците ти се кланят… но ти се кланяш на мен. — Бинтовете се опънаха от усмивката на Роланд. Той видя искрица несигурност — не, беше по-скоро слабост — в очите на Краля. И осъзна истината. — Бригадите функционират благодарение на мен. Аз намирах селища, които да нападаме. Не можеш да намериш дори запаси, без да изпаднеш в емоционален шок.