Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
После се обърна към Балзамо.
— Добър ден, скъпи графе.
Госпожа Дю Бари подаде ръка на Балзамо. Той се наведе над нея, целуна бялата кожа точно там, където много пъти се бяха докосвали устните на краля, и докато правеше тези движения, можа да прошепне три-четири думи, които господин Дьо Сартин не успя да долови.
— А, ето го моето ковчеже! — възкликна графинята.
— Вашето ковчеже ли? — изпелтечи господин Дьо Сартин.
— Да, моето. Но вие сте го отворили, не ви ли е неудобно?
— Но, госпожо…
— О, колко хубаво, че е тук! Така си и помислих. Като ми го откраднаха, си казах: „Трябва да ида при Сартин, той ще ми го намери.“ А вие вече сте го намерили. Благодаря ви!
— И както виждате, дори го е отворил — допълните думите й Балзамо.
— Да, можете ли да си го представите! Това е недостойно, Сартин.
— Госпожо, при цялото ми уважение към вас ще ви кажа следното — страхувам се, че ви налагат волята си.
— Да не би случайно да казвате това по мой адрес? — възкликна Балзамо.
— Казвам, каквото казвам — възрази господин Дьо Сартин.
— Аз пък не знам нищо — каза тихичко госпожа Дю Бари на Балзамо. — Какво става, скъпи графе? Изпълних обещанието си да се отзова веднага щом ме повикате. Както виждате, държа на думата си. Хайде, кажете какво искате от мене?
— Госпожо — отговори високо Балзамо, — преди няколко дни вие ми поверихте това ковчеже с цялото му съдържание, нали така беше?
— Но това е ковчеже с доказателства за поне десет заговора!
Балзамо погледна многозначително графинята.
— Няма нещо, което да не знам. Върнете ми ковчежето. Не съм се разкарвала за нищо дотук, разбирате ли? — каза сухо госпожа Дю Бари.
— В името на Бога и в името на Негово величество, госпожо…
Балзамо нетърпеливо махна с ръка.
— Ковчежето! — настоя кратко графинята. — Да или не? Помислете добре, преди да кажете не.
— Както обичате, госпожо — съгласи се смирено господин Дьо Сартин.
После той подаде на графинята ковчежето, в което Балзамо беше натъпкал всички разпилени по масата листа. Графиня Дю Бари се обърна към него с очарователна усмивка.
— Графе — каза му тя, — искате ли да носите ковчежето ми до каретата и да ми подадете ръка, за да не прекосявам сама тези чакални, пълни с грозни лица? Благодаря ви, Сартин.
Балзамо вече беше се запътил към вратата заедно със своята покровителка, когато забеляза, че господин Дьо Сартин протегна ръка към звънеца.
— Госпожо графиньо — обърна се Балзамо към госпожа Дю Бари, спирайки с поглед неприятеля си, — бъдете така добра да кажете на господина, който ми е ужасно сърдит, че се осмелих да му поискам вашето ковчеже, че ще бъдете много нещастна, ако заради него ми се случи някоя неприятност, както и колко ще му се разсърдите, ако това стане.
Графинята се усмихна на Балзамо.
— Чувате ли какво казва господин графът, скъпи ми Сартин? Точно така е! Графът е мой близък приятел, чудесен приятел. Ще ви се разсърдя ужасно, ще ви се обидя до смърт, ако го раздразните или пък му причините някаква неприятност, колкото и малка да е тя. Сбогом, Сартин.
Този път госпожа Дю Бари наистина напусна кабинета. Тя се опираше на ръката на Балзамо, който с другата си ръка отнасяше ковчежето. Господин Дьо Сартин не избухна в гняв, както гостът му очакваше, а мълчаливо наблюдаваше как се отдалечават.
— Добре! — прошепна победеният магистрат. — Задръж ковчежето! Аз пък ще задържа жената!
Господин Дьо Сартин изля яда си върху звънеца, дърпайки го с всичка сила.
126.
Господин Дьо Сартин започва да вярва, че Балзамо е магьосник
На припряното звънене на господин Дьо Сартин дотича един старателен служител.
— Къде е жената? — попита магистратът.
— Тя се чувства прекрасно, господине.
— Много добре. Доведете я тук.
— Тя вече не е в стаята, монсеньор.
— Вече не е там? А къде е тогава?
— Не знам.
— Тръгнала ли си е?
— Да.
— Но тя не можеше да се държи на краката си!
— Така е, монсеньор. Тя беше в безсъзнание известно време, но пет минути след като влезе граф Дьо Феникс, се събуди и дойде на себе си от странния припадък, на който не подействаха нито силните есенции, нито лекарствата. Тогава отвори очи, стана и облекчено въздъхна. И понеже вие, монсеньор, не бяхте наредил нищо, никой от нас не я задържа. Тя отиде до вратата и си тръгна.
— Тръгна ли си?! — възкликна отчаяно господин дьо Сартин. — Ах, нещастници! Ще ви изпратя всички да изгниете в Бисетър! Бързо, бързо, повикайте първия ми помощник!
Служителят дотърча начаса, за да изпълни новата заповед.