Чеда на Магията

— Страхът те изгаря, момчето ми — усмихна се старецът, — но няма защо. Всичко ще е наред, когато те взема при себе си. В мрака и сенките.

Джеси най-после успя да изкрещи и брат му скочи като ужилен от леглото. Ръката му трескаво се протегна към опряният до кревата Меч на Дракона.

— Трябваше да продължиш да спиш, момче — обърна се към него баронът. — Сега влезе в чужд кошмар.

Джеси успя да поеме глътка въздух, когато притискащата го ръка се вдигна и насочи към брат му. Чернокосото момче разбра, че това наистина не е сън. Че се случва и е реално. Че някак си барон Саркорос е проникнал в замъка, в стаята му и сега… ще убие брат му.

Майкъл вдигна оръжието си. Беше без доспехи, само по пижама… Саркорос щеше да го изпепели.

— Не! — извика Джеси и инстинктивно вдигна ръка. Пръстите му се изкривиха като ноктите на граблива птица и изпуснаха взрив от светкавици. Те изблъскаха барона назад и старческия му образ потрепери, разкривайки за миг създанието, което се криеше под него.

Приличаше на огромна муха, шибната от конска опашка.

Майкъл се метна напред с протегнат меч, готов да прониже мерзкото същество. Но Саркорос бе твърде бърз. Мрачното му тяло се изстреля във въздуха, захвърлило окончателно старческата маска и цапна русия младеж по брадичката. Той се завъртя във въздуха и се просна по гръб. От тъмнината, в която се криеше съществото блъвнаха червени пламъци. Майкъл инстинктивно вдигна меча си и острието погълна атаката на чудовището.

Крещейки Джеси продължаваше да пуска светкавици.

— Махни се от брат ми, гадино такава!

Саркорос се завъртя и тялото му се изпари във въздуха.

— Нищожен глупак! — долетя след миг гласът му от мястото, където се бе материализирал отново, безплътна фигура с червени очи и черни криле. — Сега ще видиш как всичко за което милееш, се разпада пред очите ти!

Съществото на злото плесна с криле и отлетя от стаята с пронизителен писък, който едва не пукна тъпанчетата на Джеси.

Отвън се чуха гласове, но младият магьосник не им обърна внимания, а приклекна до брат си, който с мъка се изправяше.

— Добре ли си, Майк?

— Аха — отвърна кисело младежът. — Успя да ме спасиш, както обеща.

Джеси поклати глава.

— Ако не беше станал, вече да съм умрял. Не можех да мръдна под ръката му. Ти ме спаси, братле, както си го правил винаги — с тези думи младежите се прегърнаха.

Поуспокоени двамата излязоха в коридора, тъй като навън шумът се усилваше.

— Нападат ни! — появи се от нищото Далвон. — Нощна атака! Как е станало…

— Саркорос беше тук — каза бързо Джеси. Архимагът сложи ръка на устата си, дотичалата зад него Лийна рязко си пое дъх.

— И какво стана? — попита тя.

— Прогонихме го — сви рамене Джеси. Не искаше да влиза в подробности колко сериозна е била ситуацията всъщност.

— Изглеждаш много привлекателен по пижама — чу се гласът на дотичалата Тиара, — но все пак ти препоръчвам да си сложиш Бронята на Сребърната Луна.