Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Както бе обещано, Арарис чакаше на парадната врата и я ескортира покрай двамата легионери, които бяха на пост там.
— Добро утро — промърмори тя, когато той я вкара в сградата.
Това беше свръх укрепена почти до абсурд сграда, изцяло изградена от омагьосан камък, който по правило се използваше само за крепостни стени.
Коридорите бяха по-тесни от обичайното, а таваните — по-ниски, и Исана с изненада отбеляза, че стигайки до първото стълбище, Арарис я поведе надолу, а не нагоре, където беше прието да са разположени апартаментите на командирите.
— Добро утро — отговори той.
Позата и гласът му бяха учтиво официални, но тя усети топлината, която се криеше зад тях, и това я стопли.
Беше сигурна, че той е разбрал, когато тя разгада истинските му емоции, и внезапното чувство на удовлетворение от това неизказано доверие беше като приятно малко трептене, нещо като усещане как пръстите му се преплитат с нейните.
— Трябва да се спуснем две нива, за да стигнем до неговия кабинет.
— Сенаторът ли го е стеснил така? — попита Исана.
Арарис поклати глава.
— Магьосничеството на канимите нагледно демонстрира изключителната си смъртоносност. Нещо подобно на мълния унищожи всички първоначални офицери на Първи алерански. Когато инженерите на легиона строиха тази сграда, те искаха да се уверят, че много ярдове усилен камък обграждат капитана от всички страни, за да избегнат повторение на нещо подобно.
Исана трепна. Тя беше чула за нападението. Ако Тави не бил изпратен да достави съобщенията на тогавашния капитан Сирил…
— Разбирам — отговори тя.
Арарис изсумтя.
— Нашите камериери обслужват Арнос на най-високото ниво. Подозирам, че за себе си се надяват, че канимите отново ще изпробват мълнията си и ще озарят деня за всички нас.
Исана сподави усмивката си.
— Сър Арарис — упрекна го тя. — Това не е най-доброто изказване.
— Арни не е добър — отговори Арарис.
Исана почувства слаба нотка на презрение в думите му.
— Ти го познаваш — констатира тя.
— Заедно постъпихме в Академията — отговори Арарис.
— Не сте се разбирали?
— О-о, той клюкареше зад гърба ми всеки път, когато не бях в стаята — каза той. — Арнос никога не е имал какво да ми каже в лицето.
Арарис вдигна ръка и несъзнателно разтърка знака, издълбан на бузата му.
— Той винаги е бил простоват и егоист. И не се е променил.
— Той е опасен — каза Исана. — Нали така?
— Тук? Сега? Много.
Той спря пред тежка затворена врата и се обърна към Исана.
Тя срещна погледа му и изведнъж усети как устата й пресъхва.
Той се наклони към нея и нежно взе ръцете й в своите. Стисна ги здраво.
— Можеш да го направиш.
Тя прехапа устни и кимна.
— Ами ако…
Той леко притисна два пръста към устните й и спокойно се усмихна.
— Не си пълни главата с проблеми. Просто поговори с него. Той те обича. Всичко ще е наред.
Тя силно стисна очи за секунда и леко докосна пръстите му с призрачна целувка. После успокои дишането си, кимна и каза:
— Е, добре.
Арарис се обърна и отвори вратата пред нея.
— Капитане — обяви той тихо. — Холтър Исана иска да ви види.
Звучен, басов глас отговори с тон на разсеяно внимание.
— Благодаря ти, Арарис. Пусни я, моля.
Арарис подари нова лека усмивка на Исана и отстъпи настрани, а Исана влезе в кабинета на Тави. Арарис затвори вратата зад нея.
Кабинетът беше изключително утилитарен, дори аскетичен. Имаше стара дървена маса, покрита с драскотини от употреба, няколко стола и няколко рафта, пълни с книги, хартии и писмени принадлежности. Няколко обикновени килима покриваха студения каменен под, а сандъкът до горящата камина беше пълен с дърва за огрев. Имаше и врата, водеща към друга стая, както и обикновено огледало със средна големина, окачено на същата стена.
Той седеше зад масата, с перо в ръка и бързо надраска нещо размито в долната част на страницата. На масата бяха сложени няколко купчини документи, нагледно доказателство, че тази работа ще отнеме няколко часа. Той приключи с писането, остави перото настрани и се надигна с широка усмивка.