Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Говориш истината — призна му той.

Много пъти воините на Кил’джейден отиваха в някой свят, подмамени от сладката есенция на ередарската магия само за да открият, че някак си Велън и проклетите му последователи са надушили атаката им и са избягали.

— Но няма да губя надежда. Ще ги открия и ще ги изменя така, че да служат за целите ми, и разполагам с цяла вечност, за да го направя.

После го осени една мисъл. Толкова често воините на Кил’джейден достигаха някой свят, откъдето Велън вече бе избягал. Кил’джейден лекуваше наранената си гордост, унищожавайки тези светове, но заличаването на примитивни раси, колкото и да бе приятно, не утоляваше жаждата му за пълно и цялостно отмъщение.

Този път нямаше да действа по същия начин. Нямаше да изпрати Талгат начело на Пламтящия легион. Някога Велън бе най-силният от тримата, най-мъдрият и най-възприемчивият за магия и наука. Кил’джейден не можеше да си представи, че старият му другар би свалил гарда си, не и след толкова кратко време. Велън щеше да е нащрек непрекъснато, винаги готов да избяга, изправен пред толкова очевидна заплаха. Ами ако заплахата не бе толкова очевидна?

— Талгат… Искам да изследваш този свят.

— Милорд? — мисленият глас на Талгат бе равен, спокоен, но объркан. — И преди сме нападали светове, но напразно.

— Може би този път само един ще отиде там.

— Само един… но на кого може да се доверим за това?

Кил’джейден долови едновременно притеснение и гордост в мислите на Талгат.

— Има много начини да унищожиш врага си, без да използваш армия. Понякога тези начини са по-добри.

— Искате… искате аз да открия по-добър начин?

— Точно така. Иди сам в този свят. Опознай го. Изследвай го. Провери дали изгнаниците са там и ако са, разбери какво е положението им. Кажи ми как живеят, дали са надебелели и живеят като домашен добитък или са изтънели като дребна плячка. Кажи ми какъв е светът им, какви хора живеят там, какви същества, какви сезони има там. Изследвай всичко, Талгат. Не прави нищо без изричната ми заповед.

— Разбира се, милорд. Ще се подготвя веднага.

Талгат бе все още объркан, но покорен и разумен. В миналото той бе служил добре на ман’арийския си господар. Сега щеше да стори същото.

Лицето на Кил’джейден, макар че сега слабо напомняше на това, което беше преди да се отдаде на великия господар Саргерас, все още можеше да се изкриви, за да изрази някакво подобие на усмивка.