Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Не, Оргрим. Тя не бе роден воин. Тя е станала воин.

Драка бе родена болнава, кожата й бе бледа и светлобежова, вместо със здравословния дървеснокафяв цвят, който бе присъщ за повечето орки. Такава беше през повечето години от детството си. Дуротан помнеше как възрастните шепнеха, когато говореха за нея, сякаш вече бе поела по пътя към предците. Собствените му родители говореха натъжено за нея и се чудеха какво беше сторило семейството й, за да бъде прокълнато от духовете с такова крехко дете.

И скоро след това Дуротан осъзна, сглобявайки парченцата от пъзела, че семейството на Драка се бе преместило в покрайнините на лагера им. От тогава не я бе виждал, тъй като бе зает със собствените си задължения.

Драка бе отрязала няколко парчета месо и ги отнесе на семейството си. Дуротан забеляза два млади орка, които седяха до тези, които явно бяха родителите й. И двете деца изглеждаха здрави и силни. Усещайки погледа му върху себе си, Драка обърна глава и спокойно го погледна в очите. Ноздрите й се разшириха и тя се изправи, сякаш предизвикваше Дуротан да я огледа по-скоро със съжаление и състрадание, отколкото с възхищение и уважение.

Не, тази орка не заслужаваше съжаление. По милостта на духовете, лечението на шаманите и силата на волята, която той видя да гори в кафявите й очи, тя бе отхвърлила детската си слабост и бе съзряла като този… този пример за оркско съвършенство.

Дуротан остана без дъх, когато Оргрим го сръчка с лакът. Той се обърна към стария си другар.

— Престани да зяпаш. Иде ми да напълня устата ти с нещо, за да я затворя — изръмжа Оргрим.

Дуротан осъзна, че наистина седи зяпнал и към него са насочени повече от един многозначителни и усмихнати погледи. Той възвърна вниманието си към празника и до края на вечерта нито веднъж не погледна към Драка.

Но я сънува. И когато се събуди, знаеше, че ще бъде негова. Той бе наследник на вожда на един от най-гордите оркски кланове. Коя женска можеше да го отхвърли?