Урокът от нейната смърт [bg]

— Фатар! — прошепна глас наблизо.

Филип скокна и после отговори:

— Джано, ти ли си? — Той присви очи и видя момче на неговата възраст да пропълзява през тайна вратичка, която двамата си бяха направили в телената мрежа, ограждаща имота на Халпърнови. — Джано, я по-тихо.

Помежду си Филип и приятелят му се наричаха с имената на герои от научнофантастичен филм, който наскоро бяха гледали четири пъти. Беше нещо като таен шифър, свързващ ги заедно в този враждебен свят.

— Фатар, вече за десети път те викам. — Гласът на Джано бе възбуден.

— По-кротко! Млъкни — с груб шепот отвърна Фатар.

Джано — с пълно име Джано-IV от „Изгубеното измерение“ — се промъкна през решетъчната преграда на верандата. Той каза:

— Защо не ми се обади? Мислех, че са те арестували или нещо такова. Братче, едва не се издрайфах тая сутрин. Ама наистина.

— Я по-… кротко. Ясно ли е? — Макар Фатар-VII, също воин от „Изгубеното измерение“, да бе спокоен и владеещ себе си, Филип Халпърн, млад и прекалено пълен, се бе достатъчно паникьосал и без участието на приятеля си. Той каза: — Е, и какво?

— Не знам. Едва не се издрайфах — повтори Джано, а видът му подсказваше, че май го е сторил. Устата му бе влажна, а очите зачервени и макар още да не бе настъпил сезона на луничките, кафявите точици изпъкваха върху болезнено побледнялата му кожа.

Фатар рече:

— Че как изобщо могат да ни открият?

— О, божичко.

— Ти си съвсем като някоя женска.

— Не съм! — Очите на Джано пламнаха.

Филип, когото Джано с един юмрук можеше да събори на пода, отстъпи.

— Добре, старче, добре.

— Трябва да унищожим архивите — каза Джано.

— Нали знаеш колко време ни трябваше да ги съставим?

Джано рече:

— Там са имената на половината момичета от класа. Всички шифри, всички снимки.

— Имам ги в секретен архив. Ако някой се опита…

— Ама снимките… — Хленчът на Джано изобщо не подобаваше като на воин от „Измерението“.

— Не, слушай — каза Фатар. — Ако някой се опита да отвори чекмеджето, всичко ще се самоунищожи. Автоматично.

Джано се втренчи в тъмнината.

— О, братче, да не го бяхме правили.

— Престани да приказваш така — прошепна безпощадно Фатар. Пръски слюнка попаднаха върху ръката на Джано. По лицето на момчето пролича отвращение, но то не се избърса. Фатар продължи: — Ние наистина го направихме! Ние. Направихме го. Не можем да я съживим.

— Датхар би могъл — изхленчи Джано.

— Е, ние не можем, затова престани да се вайкаш за това.