![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Едва не драйфах.
Над тях се разнесе скърцане на отваряща се врата. Нисък глас сопнато извика:
— Фил! — Двете момчета замръзнаха неподвижно. — Фи-лип! — Гласът на баща му пронизваше нощта като двигател на космическия кораб „Дименшънкрусър“, навлизащ в режим на антиматерия. — Къде си се дянал, майка му стара? Утре си на училище.
Филип си помисли, че и той ще повърне. Дори самият Фатар потрепери.
— Чуваш ме добре, давам ти пет минути. После идвам направо с камшика.
Когато мрежестата врата се хлопна, Фатар каза:
— Трябва да си тръгваш. Ако те намери тук, ще ме пребие.
Джано се вгледа в таванчето на верандата над тях и рече:
— До утре.
Тръгна си мълчаливо. Към неясната, отдалечаваща се фигура, Фатар вдигна ръка, свивайки пръсти в бойния поздрав на героите от „Измерението“.
О, как се мъчеше тя. Дузина пъти пишеше думичките, грижливо накъсваше сбърканата бележка и я хвърляше в кошчето за боклук. Веднъж вече го бе разочаровала. Не биваше да влошава нещата, позволявайки на майка й и татко й да разберат за него.
Седеше на бюрото си, изгърбила се над сложните букви. Искаше химикалката да се движи в дадена посока, а после виждаше как тя се извърта в друга. Караше я да отиде нагоре, за да направи камшичето на „в“, ала вместо това тя се плъзваше надолу и ставаше „д“. Наляво вместо надясно.
Така ли се пише „ж“? Не. Да.
Сара Корд мразеше „ж“-тата.
Тя чуваше как щурците свирукат на малките си цигулчици навън в прохладната нощ, чуваше как вятърът шуми сред дърветата. Вратът и гърбът й се схванаха от напрежението, докато писа още половин час. После огледа творението си.
Сажалявам. Немога да заминаа, те не ме пускът и един полицаи ше дойди утре дани пази. Можиш ли дами помогниш? Можи даси вземиш парити обратно. Тиси Слънчевия човек нали? Можи ли да те видя?
Тя внимателно се подписа.
За миг изпадна в паника, обезпокоена, че Слънчевият човек няма да може да разчете бележката. После реши, че щом е вълшебник, той вероятно ще разбере почти всичко.
Сара сгъна листа и написа името му отгоре. Облече си якето, а после се спря. Разтвори бележката и добави няколко думи отдолу.
Извинавам се чене пиша хубаву. Много се извинавам.
После тя се измъкна през задната врата навън във ветровитата нощ, тичайки непрекъснато чак до скалите.
Полицаят се появи точно в осем и трийсет. Беше млад, розовобузест и усърден, а на хълбока си носеше готов за стрелба „Колт Питон 357“ с шестинчова цев. Накратко, той олицетворяваше всичко, което би желал един съпруг, за да бъдат защитени жената и децата му.
— Добро утро, Том. — Корд прибра „Реджистър“ от алеята и задържа мрежестата врата, за да влезе полицаят.
— Здрасти, детектив. Хубава къщичка си имате тука.
Корд го представи на семейството. Даян му предложи кафе. Той отказа с голямо съжаление, сякаш така обиждаше готварските й умения.
Полицаят се оттегли в своята наблюдателница, един додж, паркиран на алеята, и семейството седна да закусва. Джейми и Даян разговаряха за нещо оживено, почти спорейки. Сара седеше тихичко, но страшно зарадвана от новината, че днес ще остане вкъщи и няма да ходи на училище. („Само за днес, имай предвид, един ден, само един, но повече никакви отсъствия до края на годината, разбра ли, млада госпожице?“ — О, да, и колко пъти вече бяха повтаряли едно и също нещо?)
Корд не слушаше жена си и сина си и не съзираше въодушевлението на дъщеря си, защото четеше кратка статия в „Реджистър“, от която бе потресен.
Подозира се култов убиец на студентката от Одън.
Той остави кафето си на масата и бутна сиропа. Не забеляза, че го сърба. Даян го погледна и намръщено изправи бутилката.
… следователите от шерифството проучват вероятността от култов или религиозен убиец, който може би дебне из град Ню Лебънън…
Очите му заподскачаха по статията.
… и кражбата не е била мотив. Тъй като тя е убита в нощта на първата четвърт на луната, има предположения, че госпожица Гебън е била принесена в жертва, вероятно като звено от серия подобни убийства. Източници близо до шерифския отдел са разкрили, че са били отправени смъртоносни заплахи срещу техни служители…
Заплахи, в множествено число?