И се възправи сянка [bg]

— Свети Чарлос? Никога не съм чувала за него.

— И не би могла — отвърна Гуан. — Името му е заклеймено от закона двайсет и пет години преди да се родим. Бил е жрец от старата религия, още по времето, когато градът е бил монархия. Живеел е и е работил тук, в Кланиците по източния бряг. Раздал е всичките си пари на бедните. Помогнал е за построяването на тези сгради за отдих. Затова те го почитат като светец.

— Виждаш ли? Ето защо съм толкова доволна, че си моят умен брат. Иначе щеше да се наложи аз самата да чета тези скучни книги. Осветли ме тогава с мъдростта си… Защо тези роби наричат себе си „копелета“?

— Чарлос има слабост към жените. Говори се, че половината от децата в квартала били негови незаконородени потомци.

При тези думи Суон се засмя по-силно, отколкото трябваше, докато брат й я наблюдаваше объркано и намръщено.

Гласовете зад вратата потънаха в гробно мълчание.

— Ще започваме ли? — попита го тя.

— След теб.

Петдесет лица се извърнаха към вратата, когато Суон пристъпи вътре. Очите им се разшириха, когато видяха жреческата й роба и гладко обръснатата глава. Дори плачещото бебе в скута на майка си примигна и я погледна през сълзи.

Суон щракна силно с пръсти и детето се стресна и спря да плаче.

Стаята беше натъпкана от стена до стена с насядали мъже и жени и въздухът беше спарен от топлината на множеството тела, притиснати толкова близо едно до друго.

Как могат да седят толкова близо един до друг във вонята си?

— Търсим Гант — заяви брат й на висок глас. — Моля, покажете ни го.

Никой не помръдна. Мъжът, който стоеше прав близо до вратата, ужасено закърши ръце.

— Ти ли си Гант? — попита го Суон.

Той погледна към останалите за подкрепа и Суон забеляза как някои от мъжете отстрани бръкнаха под палтата си за оръжие.

— Кой иска да знае?

Тези думи дойдоха от мъжа, застанал прав до затворения с кепенци прозорец, скръстил ръце пред широките си гърди. В устата си имаше лула и носеше островърха шапка, накривена над едното око.

— Аз.

— А ти коя си?

— Наричат ме Суон.

— Е, Суон, на мен ми викат Гант. И това е мирно събрание. Не вършим нищо лошо.

— Бих казал, че плановете да създадете разкол сред събратята си роби е нещо много лошо — изсумтя Гуан.

Чу се стържене на столовете по пода. Хората се изправяха и отстъпваха към стените. Неколцина мъже заеха позиции пред тях.

— Не искаме неприятности — увери ги Суон, като вдигна празните си ръце, след което кимна на мъжа, наречен Гант. — Тогава ви желая приятна вечер или поне такъв да е остатъкът от нея.

Бавно и предпазливо двамата жреци отстъпиха вън от стаята, след като бяха приключили задачата си. Суон хвърли последен поглед към изпълненото с любопитство лице на Гант, след което затвори вратата след себе си.