И се възправи сянка [bg]

Много по-близо, на отсрещния бряг на бързата река, се извисяваше ярко осветената от газови лампи крепост на семейство Лефал. Баржите край кея се пълнеха с войници. Войските на генерал Романо заминаваха за пристанището, откъдето утре щеше да отплава флотата. Суон си спомни, че все още не е приготвила багажа си и че трябва да научи домашната си робиня как да се грижи за животните й.

Гуан я побутна и тя се върна към заниманията им в момента.

Брат й извади пистолета си и застана на пост, а тя самата вдигна една от незапалените факли, подпрени до стената. Насочи към нея своя пистолет и стреля.

Напоеното със земно масло дърво се разгоря под бриза със синьо-оранжев пламък. Суон бързо прокара факлата покрай стената, която бяха залели със земно масло, и подире й лумна огнена следа, която моментално започна да се катери нагоре.

Тя остави брат си на поста му и обиколи сградата, като мина и покрай двете врати, които вече бяха залостили. Когато се върна при него, цялата постройка беше обгърната в пламъци.

От предната врата сега долиташе тропане. Хората се опитваха да излязат навън.

— Я пак ми припомни — защо регулаторите не се заеха с тази работа?

— Защото, сестричке, семейството на матриарха притежава половината фабрики за платове в Кланиците. Тя несъмнено е искала работата да бъде свършена както трябва.

Звуците на паника вече заглушаваха рева на пламъците. Кепенците на прозорците из цялата сграда започнаха да се отварят, хората се подаваха навън сред облаци дим.

— Мислиш ли, че това ще е достатъчно?

— Може би поне за известно време ще спрат да вдигат шум за правата си. Като ги слуша човек, би си помислил, че всичките са родени с тези права.

Някой изпищя и едно димящо тяло падна с глух звук върху паветата пред тях. Отгоре заваляха още хора. Чуваше се хрущене от чупене на крака. Суон отскочи назад, когато съдържанието на нечий череп се пръсна по улицата. Тя се втренчи като хипнотизирана в кървавата каша.

Наблизо плачеше бебе. Тя го забеляза между помръдващите тела, все още в прегръдките на майката с изпотрошени кости. Стори й се, че това е същото дете, което беше видяла в стаята най-горе.

— Късметлия си — каза му Суон, когато се наведе да го огледа по-отблизо, след това се обърна към брат си. — Забелязал ли си, че децата им плачат много тихо?

— Не — отвърна той сред виковете и рева на пламъците. — Да вървим.

Тя кимна и остави плачещото дете — не беше неин проблем.