И се възправи сянка [bg]

Гол и все още в добро настроение, Че я ощипа по задника, минавайки покрай нея, и отвърна с бърза усмивка на намръщената физиономия, изписана на мустакатото й лице.

— Твърде добра си с мен — каза й той, докато стъпваше в десетината сантиметра вода в бавно пълнещата се вана.

Легна назад и въздъхна, когато водата леко се надигна около него. Мустакана го гледаше начумерено.

Той затвори очи и почувства как тялото му олеква във водата. Кожата му приятно пареше и той чу как жената навива ръкавите си и коленичи до него. Че изпусна дълга и дълбока въздишка, когато тя започна да го търка с кесия от груба кожа на акула и един от балсамите, които майка му настояваше да нанася по възпалената си кожа. Робинята методично се захвана да търка обривите, покриващи тялото му, и по някое време той изстена почти сладострастно от облекчението след постоянния сърбеж.

Този живот има своите предимства, лениво разсъждаваше Че. И прецени, че не на последно място е възможността да си взема гореща баня всеки ден, ако желае, в свят, в който повечето хора имат късмет, ако могат да се измият в леген със студена вода с листа копал вместо сапун.

„Размекваш се“, каза си той и се зачуди какво ли би си помислил за него старият му учител, рьошунът Шебек, ако беше още жив да го види.

Мустакана почисти малката драскотина на веждата му, без да задава въпроси нито с жест, нито с поглед. Когато свърши, тя изтръска водата от ръцете си и го остави да се наслаждава на ваната си насаме. Умът му беше все така прочистен от бягането. Сложи накиснатата кесия върху лицето си и вдиша през нея. Внезапно се почувства изморен — ефектът на кралското мляко най-сетне отслабваше. Може би с изпотяването го бе изкарал от тялото си.