И се възправи сянка [bg]

Играеха мълчаливо. Виковете и смехът от улицата бяха заглушавани от дебелите стъкла на прозореца. Тя наистина умееше да играе, поне дотолкова, че играта да е интересна в началото. Въпреки това Че я щадеше, защото искаше това да продължи по-дълго. Тя го прие, макар от време на време да го стрелваше с развеселен поглед изпод дебелите си вежди.

При всеки ход, който правеше, тя придържаше плочата към гърдите си, за да не й пречи, когато се навежда над игралната дъска. Накрая Че посочи плочата и привлече погледа й.

— Моля те, махни това нещо.

Тя примигна към него.

Той посочи отново и с жест й показа да я свали от врата си.

Мустакана погледна надолу към плочата и я изучава известно време. След това я свали с рязко и бързо движение и я подпря до крака на масата.

— А сега какво ще кажеш да направиш същото и с дрехите си?

Наблюдаваше я внимателно, докато тя го гледаше. Не се ли появи отново лека руменина на лицето й?

Това само засили любопитството му.

Мустакана отпи от виното, после разположи три от своите камъчета, така че да загради едно от неговите, и го взе с мазолестите си пръсти, за да го сложи при останалите камъчета, които беше спечелила.

— Заминавам утре сутрин — каза той, като внимателно наблюдаваше очите й, докато говореше. — С флотата. Отиваме на война с неверниците.

Нищо. Никаква промяна в изражението й.

Че безгрижно насочи черните си камъни към нейните бели, които сега тя беше събрала в единия квадрант на дъската, за да ги защити. Той си позволи да направи няколко грешки, атаката му се забави и тя прегрупира силите си. Мустакана не обмисляше дълго ходовете си, сякаш тя самата също не приемаше играта много на сериозно. Май повече се интересуваше от виното.

Той напълни отново чашата й и зачака, докато тя я изпразни. Когато успя отново да улови погледа й, заяви:

— Моят началник ми нареди да убия Светия матриарх.

Думите прозвучаха оглушително в полумрачната тишина на апартамента.

Очите й заиграха лудо, наблюдавайки го. Че внезапно усети напрежение във въздуха между тях.

— Ако тя избяга от битката, разбира се. Или ако има опасност да бъде пленена. Изглежда, че няма да позволят това да се случи. Тя трябва или да спечели, или да загине. Нищо друго.

Той постави едно камъче, взе друго и го постави до първото. Между тях се настани трето.

— Работата е там, че аз доста се чудя кои са моите началници. Питам се за кого ли всъщност работя след цялото това време и дали тези хора могат да заповядат убийството на матриарха.

Мустакана доближи рязко лицето си до неговото.

— Млъкни веднага! — извика тя с неравен и леко дрезгав глас.

Ръцете й сграбчиха двете страни на масата.