![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
За момент Че се стресна дотолкова, че не отвърна нищо. Просто преглътна мъчително.
— Какво? — тихо попита той и вдигна ръка. — Мислиш, че подслушват през стените?
Тя отмести очи от устните му. Гърдите й се надигаха и спускаха бързо. Дишаше тежко.
— Можеш да навредиш и на двама ни с такива приказки. Защо ми казваш тези неща?
Лицето й беше толкова близо, че той усещаше горещия й дъх срещу своя.
— Защото си мислех, че не ме разбираш — бавно отвърна той. — Преструваш се, откакто се срещнахме за пръв път. Преструваш се, че не можеш да четеш по устните ми.
И той се втренчи в нея със суров обвинителен поглед.
— Не ти дължа вярност! — гневно му извика тя в отговор със странно звучащия си глас. — Не съм ти жена, за да ме занимаваш с грижите си! Нито пък съм твоя майка!
Настроението на Че веднага се помрачи. Сякаш някой беше угасил лампа.
— Знам много добре каква си — изръмжа той и погледът му несъзнателно се насочи към нашийника на врата й.
Тя повдигна вежди.
— Така ли? И каква съм тогава, ако не робиня на роб? — Погледът й се плъзна по стените на апартамента. — Просто ти позволяват да имаш по-хубава клетка от нас, останалите, това е всичко.
Че бавно повдигна дъската за иланг и камъчетата започнаха да падат едно по едно върху дървения под, където се търкаляха и трополяха, докато двамата играчи се гледаха втренчено един друг. Когато и последното камъче падна и отново се възцари тишина, той пусна ръба на дъската и тя изтрака върху масата.
Мустакана седна на мястото си, разтреперана.
— За тях ли работиш? — попита той. — Докладваш ли им за мен?
— На кого? — безизразно отвърна жената.
Че изпусна дълга въздишка. Той я гледа дълго, разкъсван от гняв и тревога.
— Върви — каза й той. — Махай се!
Тя се надигна и взе плочата си. Отправи се към вратата, без да каже и дума.
— Вземи това — изръмжа той и когато тя погледна назад, той затапи полупразната бутилка вино и я подхвърли в ръцете й.
Очите й се разшириха изненадано за момент, но после тя се окопити. С бутилката в ръка, затвори вратата след себе си.
Че се облегна на стола и откри, че гледа разпилените камъчета по пода — имаше нещо недоловимо в начина, по който се бяха подредили.
Копелетата на свети Чарлос
Дебелакът, който пазеше горната част на стълбите, се свлече в ръцете й с изненадано стенание. Тя се олюляваше под тежестта му в продължение на няколко мига като жена, която подкрепя пияния си съпруг, после остави тялото му да се отпусне тихо и плавно върху площадката.
Суон изчисти кръвта от ножа си и по невнимание пръсна малко от нея върху влажната стена. Жената погледна стичащите се капки — контрастът между тъмночервеното и жълтеникавата мазилка й хареса.
— Какво правиш? — попита я Гуан, застанал до нея. — Да не си друсана?
— Само малко. Спри да се тревожиш, братко. Това ме държи нащрек.
Заедно двамата жреци — мъжът и жената — прекрачиха тялото и спряха пред вратата. От другата страна се разнасяха силни гласове. Чуваше се апатичният плач на бебе.
— Хора, моля ви, един по един! Милан, видях, че ти пръв вдигна ръка.
— Исках само да кажа, че ако ще се отказваме от този план за действие, трябва да го сторим поради конкретна причина, а не защото ни е страх от онова, което ще ни сторят.
— Но, Милан — долетя друг глас, — през седмицата на Аугере? Та те ще ни убият на място, защото нарушаваме така светата седмица.
— И кой тогава ще работи във фабриките и стоманолеярните покрай Кланиците? — обади се една жена. — Или смяташ, че ще са доволни да си загубят печалбата, докато обучават нови работници?
— Пфу! — извика друг. — Могат да си намерят нови работници във фабриките за няколко седмици. Не за това става въпрос. Работата е там, че те са уязвими по време на Аугере. Всички тези поклонници, дошли от цялата империя. Всичките представители на Каукус. Очаква се, че тази седмица целият свят ще празнува единството на Ман. Една голяма щастлива империя и всички ние размахваме знамена и се чувстваме част от това, както се очаква от добрите овце, каквито са ни учили да бъдем. А междувременно, скрити от погледите, те се договарят как да ни изстискат още повече. Не, хич няма да им хареса, когато излезем на улиците и им покажем какво мислим. Но ако искат да ни укротят по-бързо, без да предизвикат кървава баня пред очите на всички, ще трябва да вземат предвид нашите условия.