Дългият път към дома [bg]

Означаваше, че причината за миризмата бе дим, а за шума — повреден двигател.

Арман и Жан Ги разказаха как бе минал денят за всеки от двамата. Когато чу за посещението при майката на Питър, Клара вдиша дълбоко, много дълбоко.

Мирна седеше срещу приятелката си и попиваше информацията, в случай че Клара пропуснеше някой жизненоважен факт.

— След като Питър е тръгнал оттук, първо е отишъл в Монреал за няколко дни, а после — в Париж — разказваше Жан Ги. След това е продължил към Флоренция, а оттам — Венеция.

Клара кимаше, за да покаже, че слуша внимателно. Дотук добре.

— От Венеция Питър е отлетял за Шотландия — рече Бовоар.

Художничката спря да кима.

— Шотландия?

— Защо му е на Питър да ходи в Шотландия? — попита Мирна.

— Надявахме се да разберем от теб — обърна се Гамаш към Клара.

— Шотландия — повтори си тя тихо, докато се взираше в огъня. Сетне поклати глава. — Къде по-точно в Шотландия?

— Най-лесно е да ти покажа на картата. — Гамаш се надигна от дивана и след минута се върна с атлас в ръка. Разтвори го върху масичката за кафе и отгърна на съответната страница.

— Кацнал е в Глазгоу.

Арман посочи.

Всички се наведоха над картата.

— Оттам Питър се е качил на автобус. — Пръстът му се плъзна на юг от Глазгоу. Още по на юг. По продължението на лъкатушещ път. Покрай градове с имена като Белсхил, Лесмахейгоу, Мофат.

После спря.

Клара още повече се надвеси над картата.

— Дъмфрийс? — попита.

Сбърчи вежди, сякаш се опитваше или да разчете името, или да разгадае значението му, или и двете. Накрая се отпусна назад в стола и погледна към Гамаш, който я наблюдаваше.

— Сигурни ли сте? — попита Клара.

— Напълно — потвърди Бовоар.

Настъпи мълчание.

— Възможно ли е да не е бил Питър? Ами ако някой е откраднал кредитната му карта? — предположи художничката. — И паспорта?

Потърси очите на Арман. Не бягаше от мисълта, на която навеждаха тези въпроси. Никой жив човек не би пропуснал да съобщи на властите, ако е изгубил документите си или някой му ги е откраднал. Ако документите бяха отнети, то собственикът им вероятно бе мъртъв.

— Възможно е — призна Гамаш, — но вероятността е прекалено малка. Крадецът трябва да знае ПИН кодовете му и да изглежда точно като него. Граничните власти и митничарите в наши дни сверяват снимките много внимателно.

— И все пак има ли такава вероятност? — попита Клара.

— Минимална. Наши служители я проверяват — призна Бовоар. — Продължаваме да работим по най-вероятната версия, тоест че самият Питър е пътувал до тези места.

— Но как би могъл Питър да зареже Венеция заради Дъмфрийс? — обади се Мирна.

— Съгласен съм — кимна Гамаш, — странно е. Освен ако не е имал особен интерес към Шотландия.

— Никога не е споменавал такова нещо — рече Клара. — Макар че всъщност харесва шотландско уиски.

Мирна се усмихна.

— Може пък да е съвсем просто: Париж заради хубавото вино, Флоренция заради „Кампари“, Венеция заради…