Дългият път към дома [bg]

— Може пък да е искал да разгледа Квебек. — Изстрелваше думите прибързано и настоятелно. — Може да е искал да рисува града, докато чака. — Запъна се за момент. — Докато чака — повтори — да се прибере у дома.

Но Питър не се бе прибрал.

— Изтеглил е три хиляди долара от банковата си сметка — впусна се отново в разказа Жан Ги. Но спря и погледна Гамаш.

— Това е последното, което знаем за него — уточни Арман. — Станало е през април.

Клара застина. Мирна отпусна едрата си длан върху ръката на приятелката си. Ледена ръка.

— Може би още е там — промълви Клара.

— Oui — съгласи се Гамаш. — Безспорно.

— Къде е отседнал?

Не знаем. Но още сме в началото. Права си, възможно е все още да е в град Квебек, а може и да е изтеглил парите и да е отишъл другаде. Изабел Лакост използва ресурсите на Sûreté, за да го намерим. Жан Ги търси. Аз търся. Но сигурно ще отнеме известно време.

Рен-Мари хвърли цепеница в камината и към комина се пръснаха жар и искри. После мадам Гамаш отиде в кухнята.

Разнесе се аромат на сьомга с лек дъх на естрагон и лимон.

Клара се изправи и заяви:

— Тръгвам за град Квебек.

— И какво ще правиш там? — попита Мирна и също стана. — Разбирам, че искаш да направиш нещо, но това няма да свърши работа.

— Откъде знаеш? — настоя Клара.

Гамаш се изправи.

— Има какво да направиш. Не съм сигурен дали ще излезе нещо от него, но може пък да има полза.

— Какво? — попита Клара.

— Питър има роднини в Торонто…

— По-големият му брат Томас — потвърди художничката. — И сестра му Мариана.

— Смятах да им звънна утре и да попитам дали им се е обаждал, дали случайно не е гостувал на някой от тях двамата.

— Искаш ли аз да се обадя?

Гамаш се поколеба.

— Всъщност исках да ти предложа да отидеш лично.

— Защо? — попита Мирна. — Не може ли просто да позвъни по телефона? Нали и ти мислеше така да направиш?

— Вярно е, но срещата очи в очи винаги е много по-добър вариант. Още повече, ако човек познава лично хората, е които ще се среща. — Арман се обърна към Клара. — Мисля, че ще разбереш, ако те излъжат.

— Ще разбера.

— Има ли някакво значение? — попита Мирна. Всички бяха станали, за да отидат в кухнята при Рен-Мари. — Нали вече не е там?

Но е прекарал в града няколко месеца — припомни Гамаш. — Може да е разказал на брат си или сестра си къде мисли да отиде след това и защо. Може да е споделил с някой от тях какво е правил в Дъмфрийс.

Гамаш замълча и погледна Клара.

— Нямаме никакви следи в град Квебек, но в Торонто се намират. Може да няма смисъл да се ходи дотам. Но може и да има.

— Заминавам — заяви Клара. — Разбира се, че ще замина. Още утре сутрин.

Изглежда, изпитваше облекчение, че най-сетне й се дава възможност да направи нещо, вместо само да седи и да се тревожи.

— Значи и аз идвам с теб — обади се Мирна.

— Ами книжарницата? — попита Клара.

— Струва ми се, че пълчищата клиенти, които отчаяно си търсят книги втора ръка, ще издържат два-три дни — рече Мирна, докато подреждаше вилици и ножове на масата. — Може да помоля Рут да наглежда магазина. И бездруго постоянно дреме на креслото край прозореца.