Само един поглед [bg]

Но „малко свобода“ беше доста по-двусмислено.

При цялото сегашно напрежение Грейс се върна в спомените си към обстоятелствата, при които той в миналото бе употребявал този израз. Сексуалните им отношения винаги бяха на висота, но при дълго съжителство все пак има спадове и подеми. Преди две години бяха имали период на голям подем в това отношение — тоест в телесната активност, ако може така да се каже. Включително и в „публичните“ волни импровизации.

Такъв беше например случаят с експресното им палуване в съблекалнята на един козметичен салон. Или пък с немирните ръчички на балкона на бродуейски театър. Но точно в разгара на едно доста смело тяхно развихряне в червена телефонна будка в английски стил на тиха уличка в Алъндейл, Ню Джърси, изведнъж Джак задъхано бе казал:

— Дай малко свобода.

Грейс се изненада:

— Моля?

— Свободно пространство — в буквалния смисъл. Отстъпи назад! Телефонният апарат се е забил във врата, ми.

И двамата се бяха разсмял и.

Грейс си припомни това с притворени очи и лека усмивка. По този начин изразът „малко свобода“ бе станал част от семейния им език. И сега Джак не беше го използвал случайно. Той й бе изпратил съобщение, съдържащо предупреждение и в същото време намек за подтекст в него.

Добре, какъв беше този подтекст?

Ако той не бе могъл да говори свободно, причината можеше да е само една — защото някой друг го слуша. Кой? Дали някой е бил с него, или се стресна, че тя е с ченгета? Тя се надяваше да е второто — бил е сам и чисто и просто не е искал намеса на полицията. Но когато огледа по-обстойно фактите, тази втора вероятност като че ли започна да отпада.

Ако Джак можеше да си позволи да говори свободно, защо не й се бе обадил пак? Той е наясно, че тя вече не е в полицейското управление. Ако е добре и ако е сам, Джак щеше да й се обади отново — поне за да й обясни, макар и набързо, какво става. Но той не го направи.

Заключение: Джак е с някого и е закъсал.

Но дали той иска Грейс да реагира, или обратното — да не прави излишни движения? Доколкото го познаваше, той по-скоро й бе подал сигнал със съзнанието, че тя няма да остане пасивна, тъй като не е такава по природа. Джак знаеше това, както и съответно знаеше, че тя щеше да предприеме стъпки, за да се опита да го намери.

И вероятно на това разчиташе.

Разбира се, това бяха единствено предположения. Познаваше добре съпруга си — или не? — така че предположенията й би трябвало да не са съвсем фантасмагорични. Но доколко? Може би пък просто оправдаваше решението си да премине към действие.