Чернооката блондинка [bg]

— Благодаря, че се срещнахте с мен — казах.

— Какво ще правите сега? — попита той. Изглеж­даше искрено заинтригуван.

— Не знам. Сигурно ще се опитам да намеря онази гардеробиерка… Стоувър, нали?

— Да, Мери Стоувър. Честно казано, подозирам, че само ще си загубите времето.

— Сигурно сте прав.

Той също остави чашата си върху подноса и двамата заедно се запътихме към вратата, откъдето излезе икономът. Хансън отново отстъпи назад и ме пропусна да мина пръв. Поехме по коридор със стенни лампи върху стойки от ковано желязо и дебел сив килим, че усещах как мъхчетата гъделичкат глезените ми. Мушнахме се през още една пушалня, пълна с още индийски предмети и още репродукции на Къртис. След това поехме по друг коридор с тежък и топъл въздух, ухаещ на течно мазило.

— Оттук се отива на басейна — посочи Хансън обикновена бяла врата, — а отвъд е спортната зала.

Докато минавахме, вратата се отвори и отвътре излезе жена с бял хавлиен халат. Носеше гумени плажни обувки и беше увила голяма бяла кърпа като тюрбан около главата си. Забелязах широко лице и зелени очи. Усетих как до мен Хансън се поколеба за миг, но после ускори крачка и докосна лакътя ми, за да ме подкани да го последвам.

На рецепцията вече седеше млада жена с очила със сини рамки. Тя поздрави шефа си с превзета усмивка, а на мен не обърна никакво внимание.

— Имаше няколко обаждания за вас, господин Хансън — осведоми го тя. — В момента на линията ви чака господин Хенри Джефрис.

— Кажи му, че ще му звънна след малко, Филис — нареди Хансън и я удостои с една от характерните си тънки усмивчици. После се обърна към мен и отново протегна ръка. — Довиждане, господин Марлоу. Проведохме интересен разговор.

— Благодаря ви, че отделихте време.

Приближихме се до вратата и пристъпихме навън, върху квадратния червен килим.

— Пожелавам ви късмет в разследването, но се съмнявам, че ще постигнете нещо.

— Май така изглежда. — Плъзнах поглед по дърветата, сочната морава, многобройните пъстри цветя. — Приятно работно място.

— Така е.

— Може да се отбия някоя вечер да поиграя билярд… или снукър, май така го наричате… или да опитам от брендито ви.

Той не устоя и се подсмихна надменно.

— Познавате ли някого от членовете?

— Всъщност да, донякъде.

— Нека ви доведат тогава. Добре дошъл сте.

Как ли пък не, помислих си, но му се усмихнах мило, докоснах с пръст периферията на шапката си и се отдалечих.