Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Когато разбрах, че едно от първите издания на „Дон Кихот“, които са голяма рядкост, ще се продава на тазгодишния Международен панаир на антикварните книги в Париж, аз се свързах с търговеца и без да разкривам картите си, го разпитах за произхода на книгата. Той беше малко сдържан, но светът на книгите е пълен с чудаци.
Съгласи се да сканира и да ми изпрати първите две страници. В полето имаше написана на ръка бележка и почеркът много приличаше на този на Джеферсън. Уговорих си среща с търговеца, за да ми покаже книгата. Но когато се видяхме, той ми каза, че вече е решил да продаде книгата на друг. Не можах да го убедя да ми я даде по никакъв начин. Някой му предложил много повече пари за нея. Президентът не можеше да намери такава сума, поне не веднага.
Харват повдигна вежди:
— Президентът се затруднява да намери пари?
— Това не е операция на правителството. Всичко се финансира от собствения му джоб.
Помолих търговеца да изчака до края на работния ден, преди да сключи сделката с другия купувач. Съгласи се да чака до три часа следобед. Тъкмо си тръгвах след срещата с него, когато се разминахме с вас и избухна бомбата.
— Когато ви видяхме, излизахте от една книжарница. Там ли работи търговецът?
— Не, отзад има едно малко кафене. Искаше да се срещнем на неутрален терен. Много е предпазлив.
Така и трябва, помисли си Харват. Ти също трябва да внимаваш. Над главата на Никълс беше надвиснала опасност.
— Имате ли представа кой е вашият конкурент? — попита той.
— Това е първото издание на „Дон Кихот“, с всички първоначални грешки, които Сервантес лично е коригирал за следващото издание. Може да бъде всеки библиофил или любител на историята на литературата.
— А може и да са хората, които се опитват да ви убият — каза Харват и погледна към Трейси. — Мисля, че трябва да разберем това.
Глава 22
ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ЦРУ
ЛЕНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ
— Сигурен си, че това е целият списък? — попита Айдън Озбек. Двамата със Стив Расмусен влязоха в кабинета му и той му даде знак да затвори вратата.
Расмусен я затвори и се отпусна на канапето с три папки и бележник в ръце.
— Лично Селек ми го даде — каза той, пресегна се и взе дървения пъзел от бюрото на Озбек.
Озбек си наля чаша кафе и се зае с разпечатката.
— Бързо се е справил, нали?
— Аз го предпочитам без мляко — каза Расмусен, след като колегата му пропусна да му предложи кафе.
Без да вдига очи от списъка, Озбек наля кафе в една чаша и я постави на масичката.
Расмусен вдигна чашата.
— Оз, ако притежаваше малък автопарк за рента-кар, щеше да знаеш къде са колите ти всеки ден от годината. Селек се справи толкова бързо, защото в „Трансепт“ са ангажирани шепа хора.
— Значи е сигурен за всички тези агенти? — попита Озбек и седна.
— Не бих казал — отвърна Расмусен. — Налага се да разпитаме всеки един от тях. По дяволите, ще трябва да разпитаме дори и инструкторите от „Трансепт“. Ще трябва да говорим с всеки, който е бил в същото помещение, когато е била произнесена думата „Трансепт“.
— Какво ще кажеш за този тук?
— Кой по-точно? — попита Расмусен, като остави пъзела и се наведе през масата, за да види какво гледа Озбек.
— Матю Дод. Статус: ЗПА/ТНН.
— И аз попитах същото Селек. Загинал при акция. Тялото не е намерено.
Озбек сбърчи чело.
— Щом тялото не е намерено, защо тогава не са отбелязали, че е изчезнал по време на акция?
— Заради модерната технология, ето защо. Преди шест години е работил в пограничната Северозападна провинция на Пакистан и е поискал провеждането на въздушен удар. Или е бил твърде близо до целта, или е объркал координатите. Във всеки случай ракетата паднала точно на мястото, където се е намирал и е бил убит. От Агенцията изпратили безпилотен разузнавателен самолет и разгледали всичко. Самолетът кръжал цяла нощ, но следи от оцелели не са били открити. Никакви инфрачервени лъчи, нищо. Въпреки че областта е отдалечена и опасна, на следващата пролет изпратили екип, но открили само един кратер там, където паднала ракетата. Ето защо пише, че е загинал при акция и тялото не е намерено.
— Искаш да кажеш, че двигателят на една от отлично работещите коли в автопарка на Агенцията внезапно се е развалил?
Расмусен знаеше накъде бие Озбек.
— Прав си, не звучи много убедително.
— И двамата сме подавали сигнали за въздушни удари — каза Озбек. — Аз обикновено задавам точните координати.