Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Харват извади плика от вътрешния си джоб, дискретно го отвори и му показа пачката банкноти.
— Дали няма някое кафене наоколо?
Бертран обичаше да работи с университети, особено с американските. От опит знаеше, че имат повече пари, отколкото разум.
— Има едно наблизо — отвърна той. — И без това ми трябва тоалетна. Да побързаме. Имам среща с конкуренцията след тридесет минути.
В шпионажа оперативните агенти се научават да забелязват и след това да използват слабостите на разработвания обект. За Харват Рене Бертран беше — ако използваме изтърканото клише — отворена книга. Щеше да спечели купища пари от продажбата на „Дон Кихот“, но десет хиляди евро за десет минути беше изкушение, на което той не можеше да устои. Шпионите често блъфират, като се възползват от доверчивостта на другите. Най-сигурният начин да държиш хората под контрол е да ги помолиш за услуга.
Харват постъпи точно така. Сега, за да заработи планът му, трябваше да изведе Бертран от сградата.
Десетте хиляди евро бяха стръв, която търговецът беше налапал. Без съмнение той смяташе Харват за глупак, но скоро щеше да разбере кой, всъщност, е глупакът.
Двамата си проправяха път през тълпата по пътеката между щандовете към предната част на Гран Пале. Оставаха им към шестдесет метра от входа, когато Харват усети нещо твърдо да се опира в кръста му.
В същото време някакъв мъж се приведе към ухото му и прошепна предупредително:
— Ако направиш някоя глупост, ще дръпна спусъка и ще ти прекъсна гръбнака.
Глава 25
Беше се появил неочаквано. Не че това беше особено трудно при толкова много хора, но Харват трябваше да усети приближаването му. Трябваше да бъде много по-бдителен.
Английският на мъжа беше перфектен. Харват веднага отхвърли възможността да е французин. Може би охраняваше Бертран, но това му се струваше малко вероятно. Все още не беше сторил нищо на букиниста, което да оправдае подобна реакция. За това, което възнамеряваше да направи, Харват смяташе да изчака, докато излязат навън и се отдалечат от галерията. Следователно оставаше само една друга възможност.
Мъжът сигурно беше другият кандидат за „Дон Кихот“. „Конкуренцията“, както се бе изразил букинистът, с която имаше среща след тридесет минути.
Който и да беше този тайнствен тип, пистолетът му беше опрян в гърба на Харват. И колкото и да беше ядосан, че са го изненадали така лесно, на Харват не му оставаше нищо друго, освен да се подчинява на заповедите.
Със свободната си ръка мъжът сграбчи тънката като тръстика ръка на Рене Бертран, показа му набързо оръжието си, избута търговеца към Харват и ги подкара пред себе си. Ужасен, Бертран едва можа да промълви:
— Вие?
Мозъкът на Харват трескаво търсеше изход, някакъв начин да отвлече вниманието на мъжа зад себе си и да му отнеме пистолета, но не можеше да направи почти нищо. Бяха обградени отвсякъде от тълпата и бавно се придвижваха към изхода. Усещаше как нападателят диша във врата му. Между Харват и хората пред него нямаше почти никакво разстояние. Да се надява, че ще се отвори място, за да предизвика хаос и да отвлече вниманието на противника си, беше все едно да се моли за чудо. Но ето, че чудото се случи.
Сред подскачащите глави на хората пред себе си той съзря трима френски полицаи, които стояха близо до изхода. Единият от тях оглеждаше лицата в тълпата, след това поглеждаше някакъв лист хартия, който държеше в ръката си.
Въоръженият мъж също ги забеляза. Стисна по-здраво ръката на търговеца, притисна пистолета плътно в гърба на Харват и каза:
— Едно погрешно движение и ще ви убия преди полицията да е разбрала какво става.
Харват не се и съмняваше, че ще го направи. Единствената му надежда беше, че полицията го търси, и че портретът върху листа в ръката на полицая е неговият.
Когато приближиха изхода, тълпата пред тях започна да оредява и полицаят тъкмо се вглеждаше в лицата на хората край Харват. Знаейки, че похитителят им не може да види лицето му, Харват започна бързо да върти очи с надеждата, че ще привлече вниманието на полицаите.
Погледна вляво от себе си и видя, че търговецът е плувнал в пот и целият трепери. Вероятно се страхуваше до смърт от мъжа зад тях, но може би имаше и друга причина. Скоро разбра каква е тя.
Когато стигнаха до изхода, полицаят с листа в ръка ги разпозна. Провери още веднъж и след това даде сигнал на колегите си. Единият от тях веднага се обади по радиостанцията си.
Харват беше сигурен, че са разпознали него, но полицаите извадиха оръжието си и извикаха на Рене Бертран да спре.
Реакцията на похитителя им беше незабавна. Насочи своя „Хеклър & Кох“ покрай дясната страна на Харват и бързо стреля няколко пъти. Във фоайето на Гран Пале настъпи същински ад.