Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Миролюбивите мюсюлмани, които не възприемат насилието, са в трудно положение — поясни Харват — защото им липсва контекстуална основа, на която да се опрат. Щом Мохамед е казал „устремете се към битка“ и сам той е водил битки, мюсюлманите нямат право да оспорват повелята му. Фактически от тях се очаква да я изпълнят.
— Защо? — попита Трейси.
— Защото за исляма Мохамед е „съвършен“. Поведението му — всяка негова дума или действие — е отвъд всякаква критика и служи за пример, който всички мюсюлмани трябва да следват. По принцип ислямът учи, че колкото повече един мюсюлманин прилича на Мохамед, толкова по-добър ще бъде.
— Но ако Мохамед наистина е получил последното откровение след деветата сура — продължи Никълс — и ако то, както е смятал Джеферсън, отменя всички апели за насилие в Корана чрез аброгация…
— Тогава последствията ще са невероятни — отвърна Харват и попита след кратка пауза: — И вие открихте всичко това в президентския дневник на Джеферсън?
— Не — отвърна професорът. — Дневникът беше само началото. Джеферсън е бил по следите на липсващото откровение много преди да стане президент и е продължил да го търси дълго време, след като е напуснал Белия дом. Наложи се да прегледаме купища други негови документи, за да се опитаме да открием още сведения. Проблемът е, че след смъртта си Джеферсън е оставил много дългове, ето защо имението му било разделено на части и разпродадено. Някои важни материали са изчезнали. По тази причина президентът ме накара да дойда тук, в Париж.
— За да намерите някои от липсващите документи на Джеферсън? — попита Трейси.
— По-конкретно — каза Никълс — първото издание на неговия „Дон Кихот“. Смятаме, че то съдържа бележки, които ще ни насочат към това, което търсим.
— Къде е книгата?
Професорът пое дълбоко дъх и отговори:
— Ето тук вече става сложно.
Глава 20
БЕЛИЯТ ДОМ
Президент Джек Рътлидж току-що беше привършил със сутрешния си брифинг, когато главата на началника на кабинета му, Чарлз Андерсън, се показа на вратата на Овалния кабинет.
— Саудитският престолонаследник7 иска да говори с вас по телефона, сър — каза той.
— Имаш ли представа какво иска? — попита президентът, сетне мина зад бюрото си и седна на стола.
— Не, сър. Да му кажа ли, че ви няма?
— Не, ще приема разговора.
Андерсън излезе и Рътлидж вдигна телефона.
— Добро утро, ваше височество.
— Добро утро, господин президент — отвърна престолонаследникът Абдула бин Абдул Азиз от двореца си в източната част на Рияд. — Благодаря ви, че приехте разговора.
— Разбира се, ваше височество. За нас винаги е удоволствие да чуем приятелите си от Саудитска Арабия.
— Надявам се, че вие и дъщеря ви Аманда сте добре?
— Да, добре сме — отвърна Рътлидж, който помнеше обичая на арабите да се поинтересуват от здравето и благосъстоянието на събеседника си и семейството му, преди да заговорят по работа. — Как сте вие, как е семейството ви?
— Всички са добре, благодаря.
— Радвам се да го чуя.
— Господин президент — каза принцът. — Мога ли да бъда откровен с вас?
— Разбира се — отвърна Рътлидж.
— Научих, че търсите нещо, което не ви принадлежи.
Рътлидж изчака принцът да продължи, но тъй като той мълчеше, попита:
— Бих искал да бъдете малко по-конкретен, ваше височество.
— Господин президент, ислямът е една от трите големи религии. Той носи успокоение и утеха на милиард и половина души по света. Тревожа се, че може би се опитвате да разклатите вярата на тези хора.
— И как, по-точно, се опитваме да го направим? — попита Рътлидж.
— Не говоря за Америка като цяло — поправи го саудитският лидер. — Имам предвид конкретно вас, господин президент. Вас и личната ви вендета срещу миролюбивата ни религия.
Президентът си напомни, че разговаря с държавния глава на чужда страна, която активно пропагандира и финансира радикалната уахабитска идеология, възприета от множество терористи по света, но все пак си оставаше държавен глава.
— Няма никакво загубено откровение на Мохамед, господин президент.
Рътлидж не можеше да повярва на ушите си. Откъде, по дяволите, саудитците знаеха какво търси?
— Добре, че ми казахте, ваше височество. Благодаря.
— Саудитска Арабия винаги е била добър приятел на Съединените щати — гласът на принца прозвуча предупредително.
Е да, как не. Президентът не му отговори, въпреки че много му се искаше да му „благодари“ за петнадесетте терористи, изпратени от саудитците на 11 септември, безбройните саудитски граждани с изтекли визи в Америка, арестувани и обвинени в тероризъм, и още безброй примери, които говореха, че Саудитска Арабия е всичко друго, но не и приятел на Съединените щати. Докато Америка се нуждаеше от саудитския нефт, трябваше да се отнася любезно със Саудитска Арабия.
7
Престолонаследникът на Саудитска Арабия заема поста пръв заместник на премиер-министъра и фактически осъществява непосредственото ръководство на правителството.