Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Почакайте — намеси се Трейси. — Мохамед е бил убит? Не знаех.
— През 632 г.сл.Хр. — отговори Харват, който бе изучавал подробно исляма, за да разбере по-добре враговете на Америка. — Бил е отровен.
— От кого?
— Джеферсън е смятал — каза професорът — че Мохамед е бил убит от един от своите ученици, които той е наричал свои сподвижници.
— Джеферсън не е имал нищо подобно на Интернет — каза Харват. — Как би могъл да направи задълбочено проучване по такава тема?
— Според дневника му — продължи Никълс — тази задача е била извънредно трудна. Все пак е получил и помощ. Освен многобройните му международни връзки с дипломати, учени и разузнавачи, в това отношение много полезни се оказали европейските монашески ордени, натоварени с откупването на пленниците от мюсюлманите.
Монашеските ордени водели изрядни регистри. Изготвяли отчет за всеки освободен пленник и записвали дума по дума историята на пленничеството му. Много от тези ордени имали представители във Франция, а в някои случаи там били и седалищата им. Чрез тях Джеферсън получил достъп до купища архиви, в които било отбелязано подробно какво са правили похитените по време на пленничеството си, а също така и какво са видели и чули.
Имало много пленници като Сервантес, които работели в домовете или работилниците на мюсюлманските си поробители и през това време попаднали на много любопитни части от историята за липсващия Коран. Задачата на Джеферсън била да събере тези сведения и да ги добави към наученото при други изследвания, върху които работел, за да получи цялостната картина. В тази част, която успяхме да сглобим ние, има една личност, която се споменава няколко пъти — каза Никълс, след което се пресегна за лист хартия, написа името „Абу ал Из ибн Исмаил ибн ал Разаз ал Джазари“ и им го показа.
— Кой е той? — попита Трейси.
— Ал Джазари е бил един от най-великите умове от Златната епоха на исляма. Той е ислямският еквивалент на Леонардо да Винчи, невероятен изобретател, художник, астроном и многоуважаван учен, който освен това се интересувал от медицина и механиката на движенията на човешкото тяло. През 1206 г. издал „Книга на познанието и новите механични устройства“. В нея документирал забележителен брой изобретения, сред които програмирани автомати и хуманоидни роботи, но е известен преди всичко със създаването на най-съвършените водни часовници на своето време.
— Звучи впечатляващо — каза Харват — но каква е връзката му с липсващите текстове от Корана?
Професорът вдигна ръце.
— Там е проблемът. Всъщност не знаем.
— Дори и да знаехте, как едно такова откритие би могло да се отрази на радикалния ислям? — попита Трейси.
— Добър въпрос. Виждате ли, мюсюлманите вярват, че Коранът е пълното и неизменимо божие слово. Всяко друго твърдение се смята за богохулство и директна атака срещу исляма. Въпреки това около една пета от Корана е изпълнена с противоречиви, неразбираеми и лишени от смисъл пасажи. Например, в началото на кариерата на Мохамед като пророк в Мека Аллах му предава чрез архангел Гавраил концепцията за мирно съжителство с евреи и християни. По-късно когато Мохамед, неприеман от евреите и християните, става военачалник и събира могъща армия в Медина, Аллах, както се твърди, му разкрива, че дълг на всеки мюсюлманин е да покори всички немюсюлмани и да не спира, докато ислямът не стане господстващата религия на земята.
Трейси кимна.
— За мен това винаги е било непонятно.
— Не само за вас. Част от объркването се дължи на факта, че Коранът не е организиран в хронологичен ред. Структурата му върви преди всичко от най-дългите глави, или сури, към най-късите. Призоваващите към мир стихове от ранния период на исляма се откриват в целия текст. Проблемът обаче е, че за меродавни се смятат подтикващите към насилие пасажи, което се обяснява с така наречената „аброгация“.
— Какво е аброгация?
— По същество, ако два стиха в Корана са в противоречие, меродавен е хронологически по-късният от тях. Най-насилническата сура в Корана е деветата. Тя е единствената глава, която не започва с фразата, известна като басмала — „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. В нея се съдържат стихове като „убивайте идолопоклонниците (неверниците), където ги сварите“ и „Ако не се устремите към битка, Аллах ще ви накаже с болезнено мъчение и ще отидете в ада“, както и призиви за тотална война и подчиняване на всички евреи и християни.
Въпреки че поред това е предпоследната глава, тя е последния истински пакет от инструкции, които Мохамед е оставил на последователите си и именно тези стихове провокират към насилие в името на исляма от тогава до наши дни.