Последният патриот

— И още как.

— Къде е той сега? — попита Озбек, прелиствайки документите в папката.

— Отговорът на този въпрос може и да не е това, което ни се иска да чуем.

Озбек вдигна очи от досието.

— Защо?

— Д-р Халифа работи по един проект за Йеменския институт за опазване на паметниците на културата. Само че не в Йемен, а в Рим, в Италианския държавен архив.

— Е, поне знаем къде е.

Расмусен вдигна ръка.

— Преди пет дни там е имало пожар.

— Халифа е мъртъв?

— Според агентите ми в Италианската агенция за вътрешна сигурност, полицията в Рим е намерила четири трупа с неустановена самоличност, всичките силно обгорени. Наредих на нашите хора да открият къде в Щатите е регистриран зъбният статус на Халифа. Щом като се доберем до тези данни, веднага ще ги изпратим, но засега нещата не изглеждат добре. Според един от служителите на Центъра за фоторепродукция, подвързване и реставрация д-р Халифа е работил до късно в нощта на пожара и от тогава никой не го е виждал.

— Върху какво е работил? Разбра ли нещо?

Расмусен кимна.

— Йеменците открили голямо количество стари пергаменти и парчета от различни документи от седми и осми век. Предполага се, че са част от най-ранните текстове на Корана. Поканили д-р Халифа да провери дали са автентични. Тъй като те не разполагат с добра техника, съгласили се да ги занесе в Рим, за да ги заснемат и консервират.

— Останало ли е нещо от тях?

— Всичко е изгоряло.

— Значи това е било? Стари текстове от Корана? Работил е върху тях. И затова племенницата му е решила, че го смятат за заплаха за исляма.

Расмусен погледна бележките си.

— Д-р Халифа е работил заедно със заместник-директора на Италианския държавен архив. Именно той е казал на полицията, че Халифа е останал там до късно в нощта на пожара. Както и да е, този човек, Алесандро Ломбарди, твърди, че д-р Халифа е бил много развълнуван от находката, защото открил интригуващи несъответствия между пергаментите със старите текстове на Корана, намерени в Йемен, и съвременната му версия, която днес познават мюсюлманите по целия свят.

— Какви несъответствия? — попита Озбек.

— Ломбарди казва, че Халифа не му обяснил подробно. Но споменал, че някои от нещата, на които е попаднал, съвпадат с откритията му по друг негов проект. Ставало въпрос за една история за пророка Мохамед, според която последното откровение, което му било изпратено, изобщо не било включено в Корана, и че той е бил убит, за да остане то в тайна.

Каквото и да е било това последно откровение, предполага се, че е достатъчно, за да преобърне цялата религия. Мохамед го е споделил с учениците си, но на някои от тях то не се е харесало и те му видели сметката. Мохамед знаел, че са му дали отрова, затова извикал главния си писар и му продиктувал откровението с надеждата, че то ще бъде запазено.

— Е, и?

— Според Халифа отровителите на Мохамед са заловили писаря и са намерили ръкописа скрит под дрехите му. Изгорили го и му отсекли главата.

— Край на историята — каза Озбек.

— Не съвсем — продължи Расмусен. — Това, което е носел писарят, е било копие. Убийците така и не намерили оригинала.