Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Не, недей, Диабло! Не разбирам за какво ми говориш.
Усмивката в очите му съдържаше такъв чувствен пламък, че тя усети как кръвта във вените й завря.
— Дай да те науча и ти обещавам, че ще ти достави удоволствие.
Единствено фрапиращата му самонадеяност я изтръгна от еуфорията, в която бе изпаднала от момента, когато устните и ръцете на Диабло я пожелаха. Отскубвайки се от прегръдката му, тя просъска:
— Не искам да имам нищо общо с теб и твоята любов. Заради теб едва не загинах от ръката на онази червенокоса вещица. Хич не чакай да падна в ръцете ти като всички леки жени, с които си свикнал.
— Щом те съзрях, разбрах, че не си като никоя друга жена, скъпа.
Истина е, помисли си Диабло трезво. Тя бе пламенна и темпераментна, а същевременно притежаваше финес и красота. Бе интересна смесица от мъжкаранство и женственост, без превзетата скука, навявана от толкова много добре възпитани дами. През цялото време бе готова да се бори с него, макар да си даваше сметка, че той има абсолютна власт над нея. Той въздъхна и прокара разсеяно пръсти през косата си, но колкото и смела да беше, колкото и да му се противопоставяше, той я желаеше с неотслабващо чувство. Лишен от навика да се отказва, ако си е наумил нещо, Диабло усети, че губи здравата връзка със сетивата си. Или трябва скоро да я съблазни, или ще полудее.
Цялата й съпротива се стопи, щом Диабло посегна и я притегли отново в прегръдките си. Бе го обзела силна и разтапяща страст. Погледът му бавно се плъзна по нея, а покоряващият му глас прошепна:
— Искам те, скъпа. И ти обещавам, че няма да направя нищо, което не желаеш.
Девън го гледаше с отчаяна смесица от надежда и недоверие. Как ще да го спре, ако реши да я вземе без нейно съгласие, но думите му обещаваха един шанс, макар и съвсем малък, да му попречи да направи каквото си е наумил.
— Наистина ли? Ще спреш, когато пожелая? Няма да ме нараниш?
— Да те нараня? — гласът му бе така страстен, както и усмивката му преди малко. — Последното нещо, което искам, е да те нараня. Вярно, желая да чуя вика ти, но от удоволствие, не от болка.
В следващия момент Девън усети ръцете му върху бюстието с невероятна вещина разкопчаваха всяко копченце. Отметна дрехата. Побиха я тръпки, но не само от страх. Дъхът на Диабло секна той бе поразен. Гърдите й, бледи като алабастър, бяха увенчани с дръзко щръкнали розови зърна, твърде напрегнати и страшно изкусителни за мъж, въздържал се толкова дълго.
Със страхопочитание докосна едното месесто зърно и се усмихна, когато то се набръчка. Поигра си: в началото го теглеше и стискаше леко, а после отри палеца и показалеца си около него и безмилостно го възбуди с нежния си като перце досег. Младата твърда плът го омая и възбуди, и той усети как слабините му се надигат.
Докато пръстите му се занимаваха с едното зърно, той се наведе и прокара върха на езика си по другото. Първо близна пъпката, дари я с леки, дразнещи потупвания и едва тогава я пое във влажната си уста. Смучеше внимателно, а езикът му продължаваше пламенния си танц.
Девън залитна като пияна, смаяна с каква сила откликва на призива му. Кръвта нахлу в главата й, сърцето й диво заби и коленете й се разтрепериха. Как може зъл пират да й въздейства така, а почтен мъж като Уинстън успяваше да събуди само снизходителна привързаност? Всякакви мисли изчезнаха, когато усети как й останалите дрехи се отделят от тялото й и тя остава пленително гола пред горещите, изучаващи очи на Диабло.
— О, кръв Божия, Девън, ти си ненадминат шедьовър крехка, но от плът и кръв. Засенчваш всички други жени. Мисля… Ако някой се опита да те докосне, ще го убия.
Вземайки я на ръце, той я положи на леглото и се наведе да свали обувките и чорапите й. И, напълно облечен, се изтегна до нея. Интуитивно усещаше, че разпалва у нея жар: зарадва се, но искаше да лумнат пламъците, които горяха у него. Дланта му нежно проследи основата на гърдата й, плъзна се по копринения й корем. Допирът му бе лек и възбуждащ, и за свое смайване Девън откри с каква радост приема агонията на пълната възбуда.
— Искаш ли да спра? — попита Диабло. — Винаги спазвам обещанията си.
Езикът му прокара огнена диря от ребрата към стомаха й, а ръцете му търсеха чувствените й местенца.
Изпаднала в еротична мъгла, където нищо нямаше значение, освен приятния и разтапящ начин, по който Диабло я възбуждаше, Девън простена леко.
— Кажи ми, скъпа — настояваше Диабло, — да спра ли?
Въздухът заседна в гърлото на Девън: дръзките му милувки го отведоха до нейната горяща мека сърцевина, до онова забранено място, закопняло за неговия досег. И въздухът пак заседна: пръстите му проникваха в нейната влажност и станаха по-настойчиви, а очите му не напускаха лицето й.