Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Уверявам ви, госпожице Дефо, не съм негова любовница.
— Тогава какво правиш в стаята му?
Девън прехапа долната си устна от вцепенение. Трябваше да признае, че положението изглеждаше изобличаващо.
— Нямах друг избор. Аз съм пленница на Диабло.
— Пленница! Ха! Как ли пък не! — изсумтя Скарлет насмешливо. — Вратата беше отворена, когато влязох, а Диабло едва ли би бил толкова непредпазлив, ако беше негова пленница. Коя си ти?
— Лейди Девън Чатам.
— Англичанка ли си?
— Да.
— Е, милейди — започна иронично тя, — аз съм жената на Диабло. И не споделям мъжете си с никого. Взимай си багажа и изчезвай.
— Но…
— Веднага!
Бавно, но решително Скарлет изтегли късата сабя, прикрепена на кръста й и я насочи към лицето на Девън.
— Повярвайте ми, госпожице Дефо, с радост ви давам Диабло. Не желая да имам нищо общо с дявола.
— Лъжеш — сряза я Скарлет. — Жените постоянно се захласват по Диабло. Защо и ти да не си като останалите?
— Не съм. Единственото ми желание е да се върна у дома.
— Тогава го направи и то бързо. Намери си друг защитник. Обзалагам се, няма да ти е трудно. И ми остави Диабло.
Девън не желаеше нищо повече от това да напусне, но не по този начин. Не можеше да се предостави на милостта на главорези и разбойници. Поне при Диабло знаеше какво я очаква.
Тъй като не бе човек, на когото можеше да се заповядва, Девън отсече:
— Напуснете стаята ми, госпожице Дефо. Ще си тръгна, когато аз реша, не и преди това!
Плътните устни на Скарлет се свиха в гримаса, а зелените й очи заблестяха гневно. Тя тръгна заплашително към Девън — дългите й, добре оформени крака се движеха с женствена грациозност. Тесните черни панталони опасваха бедрата й като втора кожа, разтворената зелена копринена риза разкриваше извивките на свободните й гърди. Разгневена, тя изглеждаше прекрасно и Девън се зачуди как Диабло може да желае друга жена, след като Скарлет бе склонна — не, жадуваше — да легне с него. Докато Скарлет я приближаваше, Девън изведнъж осъзна, че е в опасност. Та жената бе въоръжена, зла и очевидно готова да убива.
Скарлет Дефо бе продукт на парижките бордеи и си бе извоювала път със зъби и нокти, за да стане една от безстрашните жени — пирати, свирепа не по-малко от мъжете. Бе започнала кариерата си като любовница на моряк, мина през страховити перипетии, но успя да присвои кораба и го прекръсти „Червената вещица“. Екипажът скоро започна да уважава нейната храброст и дързост, и никой не оспори правото й да стане капитан.
Когато Скарлет срещна Диабло, за пръв път изпита любов и макар да съзнаваше, че чувствата са едностранни, бе склонна и на малкото, което той предлагаше. Двамата станаха любовници и се виждаха предимно в Насо, и по-рядко на Рай. До този момент Скарлет бе успяла да задържи, макар и слабите чувства на Диабло, като прогонваше всякаква конкуренция, без да подбира методите.
При вида на Девън, Скарлет разбра, че скоро ще загуби мястото си като жената на Диабло. Девън олицетворяваше всичко, което Скарлет желаеше, но не успяваше да бъде. Девън бе млада, възхитителна и несъмнено дама. Скарлет може би най-много се дразнеше от очевидната невинност на Девън. Тя се приближи към момичето, готова на всичко. Върхът на късата й сабя зловещо се притисна към гладката бяла кожа на шията на Девън. От малката рана избликна капка кръв.
Девън прекалено късно осъзна каква опасност я грози в лицето на Скарлет и съжали за толкова много неща. Животът й бе на път да свърши, без никога да е изпитала любов и задоволство.
Изведнъж на прага се появи една висока фигура и устните на Девън отрониха една-единствена думичка с такава радост, че самата тя се изненада:
— Диабло!
Глава шеста
— Какво, по дяволите, става тук?
Котешките очи на Скарлет се присвиха, но опряното в шията на Девън острие не се помести.
— Готвя се да се справя с любовницата ти.
— Кокали Господни, Скарлет! Полудя ли? Остави Девън веднага!
— Не, Диабло! Не можеш да ми заповядваш какво да правя. Знам защо си довел момичето тук и няма да го допусна.
— Нямаш думата по въпроса, Скарлет. Ние нищо не сме си обещавали — отбеляза Диабло с тих, но решителен глас. Той добре познаваше избухливия нрав на Скарлет и истински се страхуваше, че животът на Девън е в опасност. Ако Скарлет по някакъв начин нарани Девън, щеше да я убие на място.
Скарлет невъзмутимо натисна още малко върха на сабята, от което се появи нова капка кръв, а от устните на Девън се отрони болезнен вик. Появата на малката червена капчица така вбеси Диабло, че той извади собствената си сабя и я насочи към гърдите на Скарлет.