Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Чух, че си имала някаква… амнезия.
— Общо взето, вече се оправих.
— Слава Богу.
— Ти как си, Франи?
— Аз не съм толкова важна. Все така се клатя — с ужасната двойна брадичка и гадния, непрекъснато растящ корем, но все пак нищо не може да сломи духа ми. Нали ме знаеш? Но каквото си преживяла ти, за Бога! Кажи ми, как си?
— Ставам все по-дрбре.
— Колегите ти от работата… те мислеха, че може и да не излезеш от комата. Бяхме ужасно разтревожени. Но тази сутрин мина господин Гомез и каза, че ще се оправиш. Бях толкова щастлива, че събрах всички и изядохме цял кейк.
Сюзан се засмя.
— Слушай — продължи Франи, — недей да се тревожиш за къщата си и за разни такива неща. Ние имаме грижата за всичко.
— Уверена съм, че е така. Колко хубаво е, че ти си ми съседка, Франи.
— Ами и ти би направила същото за нас.
Говориха още няколко минути, не за нещо важно, просто за нормалните събития от квартала.
Сюзан почувства, когато остави слушалката, че е установила връзка с миналото, за което вече почти бе изгубила надежда. Не бе изпитвала такова чувство от разговора си с Фил Гомез, но той беше просто глас без лице, някакъв код. А сега тя си спомни за Франи Паскарели и споменът измени всичко. Двете не бяха особено близки приятелки; въпреки това разговорът с нея й помогна да осъзнае, че отвъд уилоуокската болница има и друг свят, в който тя накрая ще се завърне. Колкото и странно да бе обаче, разговорът с Франи я накара да се почувства по-изоставена и по-самотна от всякога.
Доктор Макгий тръгна на вечерната си визитация малко преди поднасянето на храната. Носеше сини дънки, червена карирана риза, син пуловер и отворена престилка. Космите от гърдите, черни като косата му, се къдреха през отворената яка на ризата. Беше така строен и красив, че изглеждаше като на снимка в някое от луксозните мъжки модни списания. Беше донесъл голяма, изящно опакована кутия шоколадови бонбони и няколко книги с меки корици.
— Не трябваше да го правите. — Сюзан с неудобство прие подаръците.
— Не е кой знае какво. Исках да го направя.
— Е… благодаря.
— Освен това е от полза за лечението. Бонбоните ще ви помогнат да възстановите теглото, от което се нуждаете. А книгите ще ви разсейват от неприятните мисли. Не бях сигурен какво точно бихте искали за четене, но тъй като вчера споменахте за Филип Марлоу и Реймънд Чандлър, помислих, че навярно се интересувате от криминални истории.
— Книгите са чудесни — зарадва се тя.
Той издърпа стол до леглото й и си говориха почти двайсет минути — отчасти за упражненията й, отчасти за апетита и за останалите празнини в паметта й, но главно за интимни неща като любими книги, ястия и филми.
Обаче не говориха за Питър Джонсън, двойника на Куинс, когото беше видяла тази сутрин. Страхуваше се да не би да я сметне за истерична и дори за глупава. Двама двойници? Докторът би трябвало да започне да се чуди дали целият проблем не се крие в собствените й възприятия. А тя изобщо не искаше той да си помисли, че е… неуравновесена.
Освен това тя действително не беше напълно сигурна, че възприятията й не са повлияни от нараняването на главата. Съмненията й относно нея самата бяха дребни, незначителни, но все пак бяха съмнения.
Когато Макгий накрая се приготви да си тръгне, тя каза:
— Не виждам как бихте могли да намерите време за личен живот след всички грижи, които полагате за пациентите си.
— Ами аз не прекарвам толкова време с останалите пациенти, колкото прекарвам с вас. Вие сте нещо специално.
— Навярно не ви се случва особено често да лекувате болни с амнезия — реши да уточни тя.
Той се усмихна, но усмивката не се изрази единствено в гънката на красивите му устни; и очите му участваха в нея — чисти, сини и изразяващи нещо като обич:
— Не амнезията ви прави така специална. Но и вие самата добре го знаете, сигурен съм.
Но тя не беше толкова сигурна в него. Не знаеше дали е просто учтив, дали се опитва само да повдигне настроението й или наистина я намира привлекателна. Но как би могла да бъде интересна за него в това й състояние? Всеки път, когато се погледнеше в огледалото, й идваше наум мисълта за удавен плъх. Сигурно флиртът беше обичайна част от поведението му с болните.
— А как се държи състайничката ви? — тихо и заговорнически я попита той.
— Мирува като мишка — прошепна му и погледна към паравана.
— Хубаво. Това означава, че няма болки. Не съм в състояние да направя особено много за нея, но поне мога да спестя донякъде болката в последните й дни.
— О, и тя ли е ваша пациентка?
— Да. Чудесна жена. Наистина е жалко, че умирането за нея трябва да се превърне в такъв дълъг и бавен процес. Тя заслужава много по-добър и по-чист край.