Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Изглежда, че довечера ви очаква голямо преживяване — усмихна се Сюзан.
— В това няма никакво съмнение — увери я тя и се обърна към вратата.
— Ъъъ… преди да тръгнете…
— Да, мила — обърна се към нея сестрата, — какво ви трябва?
— Бихте ли… ъъъ… проверили как е госпожа Сийфърт?
Сестрата изглеждаше учудена.
— Ами… — с притеснение продължи Сюзан, — просто… тя е толкова мълчалива…, въпреки че спи, мисля, че е прекалено мълчалива… чудех се да не би…
Госпожа Бейкър отиде направо до второто легло, дръпна края на паравана и стъпи зад него.
Сюзан се опита да долови какво има отзад, но не видя нито Джесика Сийфърт, нито каквото и да е освен гърба на сестрата. Вдигна поглед към Трейси и Хепбърн, които мълчаливо ръкомахаха и спореха на телевизионния екран. Изяде една лъжичка от сладоледа, който бе прекрасен, но от студеното й изтръпнаха зъбите. Погледна отново към паравана.
Госпожа Бейкър отново се появи и параванът се намести зад гърба й, а тя отново не можа да види нищо зад него.
— Не се тревожете — успокои я сестрата. — Не се е поминала. Просто спи като бебенце.
— Ах.
— Вижте, малката ми, не се тревожете за това, а? Тя няма да умре в тази стая. Ще остане тук няколко дена, може би една седмица, докато състоянието й се влоши достатъчно, за да я прехвърлят в интензивното отделение. Това ще стане там — сред дрънчащите и бипкащи системи за поддържане, които накрая изобщо няма да са в състояние да я поддържат. Разбрахме ли се?
— Ясно — кимна Сюзан.
— А така. Изяж си сега сладоледа. Ще се видим пак сутринта.
След като Телма Бейкър си тръгна, пусна звука на телевизора, изяде сладоледа и се опита да не гледа към закритото легло на госпожа Сийфърт.
От упражненията и от голямата порция сладолед накрая й се додряма. Без да спре „Ребро Адамово“, тя заспа.
Сънува, че взема участие в телевизионна игра пред публика от хора, облечени в смешни костюми. Самата тя носеше болничните си дрехи — пижама и бинт около челото. Досети се, че предаването е „Да се споразумеем“. Водещият, Монти Хол, бе застанал до нея. „Добре, Сюзан — започна той със сладникав ентусиазъм. — Искаш ли да запазиш хилядата долара, които си спечелила досега, или искаш да ги заложиш за онова зад завеса номер едно?“ Тя огледа сцената и видя, че там няма три спуснати завеси, както винаги, а три болнични легла, оградени с паравани. „Ще задържа хилядата долара“, отвърна тя. А Монти Хол продължи: „О, Сюзан, мислиш ли наистина, че това е разумно? Наистина ли си сигурна, че вземаш правилното решение?“ А тя отсече: „Ще запазя хилядата долара, Монти.“ Той огледа публиката в студиото и блесна с извънредно белите си зъби в широка усмивка: „А ти как мислиш, драга публика? Трябва ли тя да запази хилядата долара, като се има предвид колко малко неща могат да се купят с тях при тази инфлация или трябва да ги заложи на онова, което се намира зад завеса номер едно?“ Публиката единодушно изрева: „Заложи ги! Заложи ги!“ Сюзан решително тръсна глава и заяви: „Не ми трябва онова, което е зад завесата. Моля ви се, не го искам.“ Монти Хол — който напълно бе престанал да прилича на Монти Хол и сега бе добил подчертано дяволски вид, със сключени вежди, ужасни тъмни очи и злобно стиснати устни — грабна хилядата долара от ръката й и каза: „Ще направиш опит със завесата, Сюзан, защото ти наистина заслужаваш това. Тъкмо това те чака, Сюзан. Завесата! Нека видим сега какво има зад завеса номер едно!“ Параванът, който ограждаше първото болнично легло на сцената, се разтвори, а там седяха двама мъже с болнични дрехи — Харч и Куинс. И двамата държаха скалпели, а сценичното осветление просветваше върху острите им като бръснач ръбове. Те станаха от леглото и закрачиха през сцената към публиката, към Сюзан, с протегнати пред себе си скалпели. Публиката изрева от възторг и заръкопляска.
Няколко минути след като Сюзан се събуди от следобедната си дрямка, телефонът до леглото й иззвъня. Тя вдигна слушалката:
— Ало.
— Сюзан?
— Да.
— Боже, толкова се зарадвах, като разбрах, че си излязла от комата. С Бърт бяхме ужасно уплашени за теб!
— Извинявам се. Ъъъ… аз… не съм сигурна, че знам кой се обажда.
— Аз съм. Франи.
— Франи?
— Франи Паскарели, съседката ти.
— О, Франи. Разбира се. Извинявай.
Жената се поколеба преди да продължи:
— Ти… ъъъ… ти си спомнящ за мене, нали?
— Разбира се. Просто в началото не разпознах гласа ти.