Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
А това, дори ако останалото е вярно — но то, разбира се, не е, е очевидно невъзможно, твърдят неверниците.
От вас се иска само да вложите едно пени в местния клон на спестовната каса и когато пристигнете в Ресторанта за Свършека на Всемира, ще се окаже, че благодарение на действието на сложната лихва огромната сметка за вашата вечеря е вече платена. Това, твърдят мнозина, е не само невъзможно, но и абсурдно. Ето защо рекламните агенти от звездната система Бастаблон предложиха следния девиз: Ако сте извършили шест невъзможни неща тази сутрин, защо не приключите с една закуска на Милиуейз, Ресторанта „На края на Вселената?“
Глава 16
На бара умората бързо налягаше Зейфод и той се чувстваше отпуснат като тритон. Главите му се чукаха една в друга, а усмивките му губеха от синхрона си. Беше отчайващо щастлив.
— Зейфод — рече му Форд — докато все още си способен да говориш, би ли ми казал, какво, по дяволите, се случи? Къде беше ти? Къде бяхме ние? Дребна работа, но ми се ще да са го изясня.
Лявата глава на Зейфод изтрезня, като остави дясната да потъне още по-дълбоко в пиянската омая.
— Мда — каза той, — бях тук-таме. Искат от мен да открия човека, който управлява Вселената, ама аз нямам никакво желание да се срещам с него. Не ми се вярва да може да готви.
Лявата му глава не свали поглед от дясната, докато казваше това, и сетне кимна.
— Правилно — рече тя, — пийни още една.
Зейфод гаврътна още един Пангалактическн гаргаробластер, питието, което описват като алкохолния еквивалент на нападение с цел грабеж — хем ти вземат парите, хем главата те боли. Форд реши, че каквото и да се е случило, него не го е грижа кой знае колко.
— Слушай, Форд — каза Зейфод, — всичко е тип-топ.
— Искаш да кажеш, че всяко нещо си е на мястото.
— Не — възрази Зейфод, — не искам да кажа, че всяко нещо си е на мястото. Не това имах предвид. Но ако искаш да знаеш какво се случи, нека приемем, че цялото начинание се намираше в моя джоб. Ясна ли ти е ситуацията?
Форд сви рамене.
Зейфод се изкиска в чашата си. Питието се разпени, преля от чашата и започна да разяжда мраморния плот на бара.
Към тях се приближи един фантастично мургав космоциганин и им засвири на електрическа цигулка, но Зейфод му даде много пари и онзи се съгласи да се махне.
Циганинът се приближи до Артър и Трилиън, които седяха в друга част на бара.
— Не знам какво представлява това място — каза Артър, — но ме побиват тръпки от него.
— Пийни още една — каза Трилиън. — Забавлявай се.
— Кое по-точно? — попита Артър. — Двете взаимно се изключват.
— Горкият Артър! Ти явно не ставаш за такъв живот!
— На това живот ли му викаш?
— Започваш да приказваш като Марвин.
— Марвин е най-трезвомислещият от всички нас.
— Как мислиш, че можем да отпъдим този цигулар оттука?
Сервитьорът застана до тях.
— Масата ви е готова — обяви той.
Погледнат отвън, което, разбира се, е невъзможно, Ресторантът прилича на една гигантска искряща морска звезда, изхвърлена на някаква забравена скала. В лъчите й се помещават баровете, кухните, генераторите на силово поле, които поддържат цялата конструкция и порутените останки от планетата, върху които е разположен, а също и трибуните на Времето, които бавно люшкат всичко това напред-назад през онзи критичен миг.
В центъра се намира грамадният златист купол — почти пълен глобус — и тъкмо в тази част на Ресторанта преминаха сега Зейфод, Форд, Артър и Трилиън.
Преди тях бяха пристигнали най-малко пет тона блестящи украшения и сега покриваха всички свободни повърхности. Останалите повърхности не бяха свободни, защото вече бяха инкрустирани със скъпоценни камъни, драгоценни раковини от Сантрагинус, златен варак, мозаични плочи, кожи от гущери и милион други орнаменти и декорации с неустановен произход. Стъклото искреше, среброто лъщеше, златото блестеше, Артър Дент се блещеше.
— Аууу — каза Зейфод. — Тц-тц-тц.
— Невероятно! — промълви Артър. — Какви хора…! Какви неща…!
— Нещата — каза Форд тихо — също са хора.
— Какви хора… — поде отново Артър, — какви… други хора…
— Какви светлини…! — каза Трилиън.
— Какви маси… — каза Артър.
— Какви дрехи…! — каза Трилиън.
Приказват също като рекламни агенти, помисли си сервитьорът.
— „Краят на Вселената“ е много популярен — каза Зейфод, докато се промъкваше несигурно между множеството маси, някои от които бяха от мрамор, други от разкошен ултрамахагон, а трети дори от платина и на всички маси седяха компании от екзотични същества, които бъбреха помежду си и изучаваха листите с менюто.