Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
Зейфод само клатеше глава и издаваше нечленоразделни звуци.
— Когато прекрачихте прага на моя кабинет, вие влязохте в моята синтезирана по електронен път Вселена — поясни той. — Ако бяхте излезли през вратата, щяхте да се върнете обратно в истинската. Изкуствено създадената се управлява оттука.
И той потупа самодоволно куфарчето си.
Зейфод го изгледа с неодобрение и отвращение.
— И каква е разликата? — промърмори той.
— Никаква — каза Зарниууп, — абсолютно еднакви са. А, сетих се — струва ми се, че изтребителите Фрогстар са сиви в истинската Вселена.
— И какво означава всичко това? — изръмжа Зейфод.
— Много просто — каза Зарниууп. Самочувствието и самодоволството му предизвикаха у Зейфод силен гняв. — Много просто — повтори Зарниууп. — Открих координатите на мястото, където се намира онзи човек — човекът, който управлява Вселената. Открих също, че неговият свят е защитен от невероятностно поле. За да запазя своята тайна, пък и да се спася, се оттеглих в тази абсолютно изкуствена Вселена и се скрих в един забравен пътнически кораб. Тук бях в безопасност. Поне междувременно, вие и аз…
— Вие и АЗ? — извика Зейфод гневно — Искате да кажете, че ви познавам?
— Да — отговори Зарниууп — ние с вас добре се познаваме.
— Нямам спомен за това — каза Зейфод и потъна в мрачно мълчание.
— Междувременно вие и аз нагласихме нещата тъй, че вие да откраднете кораба с Невероятностния двигател — единствения, който може да достигне света на повелителя — и да ми го докарате тука. Вярвам, че сте изпълнили задачата си, за което ви поздравявам. Устните му се изкривиха в стегната усмивка, която Зейфод с удоволствие би цапардосал с една тухла.
— О, и ако все още не сте разбрали — добави Зарниууп, — дължа да ви кажа, че тази Вселена беше създадена специално за вас. Следователно вие сте най-важната личност в тази Вселена. В истинската — каза той с усмивка, която направо плачеше за тухла — нямахте никакви шансове да оцелеете след Шеметната бездна на абсолютното прозрение. Да вървим.
— Къде? — попита Зейфод мрачно. Чувстваше се смазан.
— При вашия кораб. „Златно сърце“. Надявам се, че сте го донесли?
— Не съм.
— Къде е сакото ви?
Зейфод го изгледа озадачено.
— Сакото ли? Съблякох го. Остана навън.
— Добре. Да отидем да го намерим.
Зарниууп стана и направи знак на Зейфод да го последва. В преддверието се чуваха писъците на пътниците, които тъпчеха с кафе и бисквити.
— Не ми беше никак приятно, докато ви чаках — сподели Зарниууп.
— На ВАС не ви е било приятно? — извика Зейфод. — А как мислите, че…?
Зарниууп вдигна предупредително пръст до устата си. Люкът се отвори. На няколко крачки от тях се виждаше сакото на Зейфод, захвърлено сред развалините.
— Това е забележителен и изключително мощен кораб — каза Зарниууп. — Вижте.
Докато гледаха, джобът на сакото изведнъж започна да се издува. Раздра се и се разкъса. Малкият метален модел на „Златно сърце“, който Зейфод с изненада бе открил в джоба си, растеше. И ставаше все по-голям и по-голям. След две минути достигна истинските си размери.
— При стойност на Невероятност… — каза Зарниууп. — Всъщност не знам точно каква, но цифрата е много голяма.
Зейфод зяпна.
— Искате да кажете, че през цялото време е бил с мене?
Зарниууп се усмихна. Вдигна куфарчето си и го отвори. Завъртя единствено копче в него.
— Сбогом, изкуствена Вселена — каза той, — привет на истинската!
Гледката пред тях за миг се разлюля и отново се появи — същата като преди.
— Виждате ли? — каза Зарниууп. — Съвсем същата е.
— Искате да кажете — повторя ЗейФод напрегнато, — че през цялото време е бил с мене?
— О, да — каза Зарниууп — разбира се. Върху това се крепеше целият план.
— Това е краят — заяви Зейфод. — Можете да ме отпишете от сметката. Отсега нататък не разчитайте на мене. До гуша ми дойде от всичко това. Сам си играйте игрите.
— Страхувам се, че не можете да се откажете — каза Зарниууп. — Невероятностното поле ви държи здраво в прегръдките си. Не можете да избягате.
На лицето му се появи същата усмивка, която Зейфод много искаше да цапардоса и този път наистина я цапардоса.
Глава 13
Форд Префект се втурна на мостика на „Златно сърце“.
— Трилиън! Артър! — развика се той. — Работи! Корабът отново функционира!
Трилиън и Артър спяха на пода.
— Хайде, ставайте де, ние отново се движим, отново летим — каза той, като ги риташе, за да се събудят.
— Здравейте, приятели — забръщолеви компютърът. — Много ми е приятно, че съм пак сред вас, уверявам ви. Искам само да ви кажа, че…