Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
— И така, ето ни тук — каза Зейфод нерешително, — лежим мъртви…
— Стоим — поправи го Трилиън.
— Ъъъ, стоим мъртви — продължи Зейфод — в този злочест…
— Ресторант — каза Артър Дент, който се бе изправил на краката си и вече можеше, за своя голяма изненада, да вижда ясно. Или по-точно, изненада го не това, че е способен да вижда, а това, което виждаше.
— Ето ни тук — продължи неотстъпно Зейфод, — стоим мъртви в този злочест…
— Луксозен — каза Трилиън.
— Ресторант — завърши Зейфод.
— Странно, нали? — каза Форд.
— Ъъъ, да.
— Иначе полилеите са хубави — забеляза Трилиън.
И четиримата се заозъртаха смаяно.
— Не ми се вярва това да е отвъдното — каза Артър. — По-скоро ми прилича на нещо неземно.
В действителност полилеите бяха малко крещящи, а ниският сводест таван, от който висяха, нямаше да бъде в една идеална Вселена боядисан в точно тази отсянка на тъмнотюркоазеното, но дори и да беше, нямаше да бъде допълнително осветен със скрити светлини. Вселената обаче не е идеална, за което свидетелстваха и шарките по мраморния под, от който човек можеше да стане разноглед, а също и направата на лицевата страна на дългия осемнадесет ярда бар с мраморен плот. Лицевата страна на дългия осемнадесет ярда бар беше облицована със съшитите кожи на близо двадесет хиляди антареански мозаечни гущери въпреки факта, че същите тези двадесет хиляди гущери се нуждаеха от своите кожи, за да имат в какво да носят вътрешностите си. Неколцина елегантно облечени създания се бяха разположили небрежно на бара или си отпочиваха в пъстроцветните удобни кресла, пръснати тук-таме в района на бара. Един млад Вл’хургски офицер и зелената му димяща млада дама минаха през голямата, направена от тъмно стъкло врата в дъното на бара и влязоха в ярко осветения централен салон на Ресторанта.
Зад Артър се намираше голям, завесен еркерен прозорец. Той дръпна настрана крайчеца на завесата и погледна навън мрачния и суров пейзаж, един сив, осеян с дупки, безрадостен пейзаж, който при нормални обстоятелства би накарал Артър да се разтрепери от ужас. Обстоятелствата обаче не бяха нормални, защото онова, което смрази кръвта в жилите му и стана причина кожата му да поиска да запълзи нагоре по гърба му и за излезе през главата му, беше небето. Небето беше…
Един помощник барман услужливо върна завесата на мястото и.
— Всичко с времето си, сър — каза той.
Очите на Зейфод заблестяха.
— Хей, чакайте малко, мои мъртви приятели — каза той. — Струва ми се, че забравяме нещо ултраважно, нещо, което някой каза, но ние не му обърнахме внимание.
С огромно облекчение Артър отклони вниманието си от това, което току-що бе видял. Той каза:
— Рекох, че ми прилича на нещо незем…
— Да, но не ти ли се ще да не си го изрекъл? — каза Зейфод. — Форд?
— Казах, че е странно.
— Да, много умно, но скучно, може би…
— Може би — прекъсна го неясното зелено нещо, което вече бе приело образа на дребен, съсухрен, облечен в тъмен костюм зелен сервитьор, — може би е по-добре да обсъдите този въпрос, след като поръчате нещо за пиене…
— Пиене! — извика Зейфод. — Ето това беше! Виждате ли какво може човек да изпусне, ако дреме.
— Така е, сър — каза сервитьорът търпеливо. — Ако дамата и господата желаят да поръчат нещо за пиене преди вечеря…
— Вечеря! — възкликна Зейфод възторжено. — Слушай, малко зелено същество, способен съм цяла нощ да те гушкам в стомаха си, ей, тъй, заради едната идея.
— …нека сторят това сега, а по-късно — продължи сервитьорът, твърдо решен да не бъде отклоняван точно преди финала — и Вселената ще избухне, за да ви достави удоволствие.
Главата на Форд бавно се завъртя към него. Гласът му прозвуча развълнувано.
— Ауу — каза той, — че какви питиета сервирате в това заведение?
Сервитьорът се ухили леко и учтиво, така както подобава на един сервитьор.
— Ооо — каза той, — струва ми се, че господинът не ме разбра правилно.
— О, надявам се, че не съм — промълви Форд.
Сервитьорът се прокашля леко и учтиво, така както подобава на един сервитьор.
— Често се случва нашите клиенти да са леко дезориентирани след пътуването във времето — каза той, — затова бих ви предложил…
— Пътуване във времето? — каза Зейфод.
— Пътуване във времето? — каза Форд.
— Пътуване във времето? — каза Трилиън.
— Искате да кажете, че това не е отвъдното? — рече Артър.
Сервитьорът се усмихна леко и учтиво, така както подобава на един сервитьор. Но репертоарът му на учтив малък сервитьор беше вече на привършване и скоро щеше да влезе в ролята си на неразговорчив и язвителен малък сервитьор.