Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
— Кой е тоя Арнолд Шварценегер? — попита Журналиста.
— АааААААА! — Люси реши, че един добър писък вероятно е най-мъдрият курс на действие при тези обстоятелства.
Изведнъж Журналиста също се разпищя. Люси го погледна.
— Съжалявам — рече той. — Но когато го правиш, просто не мога да мисля.
— И аз съжалявам — Люси се чувстваше като глупачка. Журналиста се усмихна, а после без всякаква очевидна причина я целуна по бузката. Люси така се изненада от целувката на извънземния с прекрасни оранжеви очи, че просто замръзна на място и едва чу гласа му:
— Часовникът брои по веднъж на иним! Това ни дава около шестнайсет едо, преди да стигне до „нула“!
— Колко е един иним? — искаше да попита Люси, но устата й не се отваряше. Можеше само да се взира в тези странни и прекрасни очи… и го чу да казва:
— Трябва да намерим спасителните лодки!
Дан все още беше затънал дълбоко в спор с настолната лампа в Преддверието. Беше свикнал с тези спорове през годините, прекарани в „Топ тен травъл“. Но нещо не беше както трябва. Отсреща май не схващаха мисълта му. Проклетата настолна лампа като че ли всеки път печелеше. После Дан осъзна, че проблемът му беше във въздуха — или по-скоро в липсата на въздух. Просто в мозъка му не постъпваше достатъчно количество кислород, необходимо на представител на туристическа агенция, за да спори за безплатно прехвърляне в по-висока категория.
Той се задъхваше и пухтеше. Освен това се беше свлякъл на колене и започваше да му се вие свят.
— Ако искате да се свържа с пресата и да раздуя тази история, ще съм много щастлив да го направя… — знаеше, че щом си паднал до този сорт атаки, каузата най-вероятно е загубена. Никога нямаше да се домогнат до Първа класа, никога нямаше да се доберат до капитана и всички щяха да умрат от задушаване и студ. Страхотно.
В този миг чу тичащи стъпки през лоджията над Централния кладенец и една изтощена Люси, придружена от непознат мъж с яркооранжеви очи, се втурна със залитане в Преддверието. Двамата се строполиха до Дан и останаха там като се мъчеха да си поемат въздух.
— Кой е този? — Дан прояви учудващо възмущение за човек, който е на път да умре от задушаване.
— Бомба? — изхъхри Журналиста.
— Ти си бомба, така ли? — учуди се Дан.
— Не! — Люси усети, че трябва да обясни. — Жу, това е Дан. Дан, това е Жу.
Дан примигна на парцали.
— На борда има бомба! И тя ще избухне! — успя да изграчи Журналиста. — Трябва да се доберем до спасителните лодки!
— Те са в Първа класа! — обясни Люси. — Естествено.
— Е, това вече е… нямам думи! — Дан пое това ново оръжие с благодарност и се обърна към рецепциобота: — Ако съобщя това нещо на Транспортната асоциация, ще сложат цялата ви флота в черния списък за вечни времена! — У-ха! Това си беше заплаха и половина! Дан много добре го знаеше: колко пъти я бяха отправяли към „Топ тен травъл“! Направо безброй!
Рецепциоботът потропа с пръсти по бюрото си и се вторачи в тавана.
— Чу ли?! — възкликна Дан. — Ще затворя цялата тази проклета компания!
— Виж какво, тъпобот такъв! — Журналиста беше награбил рецепциобота за хилавата дръжка. — Това е въпрос на живот и смърт! Бомбата ще избухне само след… — той погледна часовника си — след десет едо! Пангалин!
— Това колко време прави? — попита Дан, но Журналиста не го чу. Беше твърде зает — друсаше робота. Изведнъж нещо изпращя, блесна светкавица и лампите угаснаха в миг.
— Хей! — развикаха се всички и лампите пак светнаха, макар между „хей!“ и възстановяването на осветлението да нямаше никаква причинно-следствена връзка.
— Съжалявам. Нищо не мога да направя — освен ако не притежавате Галактическа златна кредитна карта — отговори роботът като имитираше гласа на човек, който се задушава.
— Пангалин! — повтори Журналиста.
— Моля ви, внимавайте как се изразявате! — изграчи рецепциоботът.
— Ти нямаш ли кредитна карта бе, Жу? — попита Люси. Мисълта, че новият й приятел може и да не е най-платежоспособната личност на Блеронтин, я отвращаваше.
— Не е Галактическа златна! — отвърна той.
— Кой е тоя?! — Дан пак превключи на Възмутен тон.
— За да си имаш такава красавица, трябва да печелиш по седем пнеда на седмица! — Журналиста продължаваше с опитите си да удуши рецепциобота.