Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
Люси едва се сдържа да не избухне в смях.
— Как можеш да наръгаш някого с…?
— Върхът й беше остър — прекъсна я Журналиста.
— Боли ли те? — попита Люси.
Той само изсумтя. Люси се наведе към него и отдръпна дланите му от корема. Непознатата миризма на същество от друг свят я свари неподготвена — не беше чак неприятна, но й се зави свят.
— Остави ме на мира! — изхъхри той.
— Чакай да погледна. — Люси го бутна назад на възглавницата и се опита да разтвори дрехите му там, където съсирената кръв беше най-гъста.
— Представа си нямам как да разкопчея това — рече тя.
— С мисъл — обясни той и изведнъж дрехата се разтвори. Люси я дръпна назад и разкри наранената плът на Журналиста.
— Ох! Колко гадно! — изохка тя. — Виж! — и изведнъж направи рязко движение. Журналиста изврещя и тя измъкна от корема му голямо стъкло. Кръвта отново бликна от раната.
— Не съм го видял! — изпъшка той. — Благодаря!
После извади малък пакет.
— Дръж!
— О! Благодаря! — Люси пое подаръка по, както го чувстваше тя, подобаващо изискан начин. — Какво е това?
— Лейкопласт — обясни Журналиста. — Лепни ми го, преди да съм умрял от загуба на кръв!
— Една дама, значи, ми рече, че трябвало да пеем като имаме пътник в гондолата, а не обратното — довери им гондолиерът, който очевидно имаше нужда да си побъбри с някого. — Според нас май нещо не е в ред, ама много сериозно не е в ред.
— Просто ни закарай до Машинното!
XIII.
Когато най-после стигнаха до Машинното, Люси вече беше успяла да убеди Журналиста, че наистина се казва Люси.
— Ама знаеш ли какво значи това на блеронтински?! — Журналиста го беше заболял корема от смях. Най-накрая смогна някакси да спре. Люси се чувстваше леко засегната.
— Не — рече тя студено. — Какво?
— Не мога да ти го кажа — отговори той.
— Бих искала да го знам.
— Не, не, не, не, не… просто не мога!
— И какво му е толкова смешното? Хайде де, трябва да ми го кажеш!
— Може би като те опозная по-добре… Ох! Ааа! Ха-ха-ха! Боли!
— Е, ами ти как се казваш?
— Журналиста — отвърна Журналиста.
— Това не е име, това е професия! — възрази Люси.
Журналиста сви рамене.
— На Блеронтин на вестникарите не се позволява да имат собствени имена. Така е според един древен закон — свързано е с избягване на култа към личността или нещо такова.
— Ама не мога да ти викам „Журналиста“!
— Ами викай ми Жу тогава! — предложи той и отвори сините светещи врати на Двигателния отсек.
Един бърз поглед вътре веднага привлече вниманието му към малкото шкафче в ъгъла. Журналиста се насочи право натам, отвори вратите, погледна двете копчета и без колебание натисна онова с надписа „ЗА ЗАДЕЙСТВАНЕ — НАТИСНИ!“.
Мигом се отвори клапа и от шкафа нагоре се надигна голямо черно стоманено яйце с перки. В същото време прокънтя глас:
— Току-що активирахте Мегабум! 8D-96 с Пълна мощност — „Бомба, с която ще се гордеете!“, — създадена специално за вас от корпорация „Мегабум!“ на Дормилион. Експлозията ще е доста силничка, така че ви моля, отдръпнете се — на около трийсет и пет хиляди километра. Преддетонационнрто броене започва веднага. Хиляда… деветстотин деветдесет и девет… деветстотин деветдесет й осем… деветстотин деветдесет и седем…
Люси не можеше да повярва на това, което току-що бе видяла. Погледна двете копчета през преводочилата.
— Ти за какъв дявол го натисна това копче, след като пише „За задействане — натисни“? — възкликна тя.
Журналиста подрипваше из машинното и се хапеше отзад.
— Откъде да знам, че това е дормилионска брмба?
— Има ли значение? Бомбата си е бомба!
— Не мога да ти го обясня!
— Но аз трябва да знам! — настоя Люси.
— Не, не трябва!
Може и да беше прав, но Люси изгуби всякакво търпение. Тя сграбчи Журналиста за раменете и го разтресе.
— Виж какво, тъпако смахнат! Току-що направи нещо крайно идиотско и аз имам право да знам защо!
— Добре! — Журналиста като че ли се поуспокои. — Просто „За задействане — натисни“ на дормилионски звучи почти като „За задоволство натисни“ на блеронтински. Просто не си го преведох правилно! — изхленчи той.
— Страхотно! — рече Люси. — И сега какво? Нагазили сме в лайняната вода и даже кофа си нямаме!
— Деветстотин деветдесет и три… деветстотин деветдесет и две… деветстотин деветдесет и едно… — продължаваше бомбата.
— И СЕГА КАКВО ЩЕ ПРАВИМ?! — кресна Люси.
— Ще запазим спокойствие — отговори Журналиста.
— Добре мислиш, Жу! — тросна му се Люси като мобилизира резервите си от сарказъм, които в никакъв случай не бяха незначителни. — Мозъкът ти явно е колкото раменния лигамент на Арнолд Шварценегер! Кислородът ни свършва. Температурата става все по-подходяща за арктическа зима на Плутон! Току-що активира бомба, която иначе си беше безобидна, а сега имаш наглостта да ми казваш, че трябва да запазя спокойствие!