Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Андрея Фарсети, Светейши господарю. Преди три дни, посреднощ, карабинерите нахълтаха в къщата на баща ми и тъй като той забрани на техния началник да пристъпи по-навътре, последният го промуши със сабята си…
Лицето на дожа се помрачи.
— Спомням си сега — каза той, — Андрея Фарсети на остров Сан Николо… Той криеше Марино Маринели, когото Съветът на тримата диреше…
— Това е както казвате, Светейши господарю. Имайте милост! Вие обещахте да ми помогнете и вие ще го направите, тъй като този, който беше гост на баща ми, е ваш брат. Често съм го слушала да се оплаква, че вашето сърце е студено и затворено за него, но сега, в часа на нуждата, братът не ще изостави своя брат.
— Не ми говори така, младо момиче! Незаконнороденият на бившия дож не е мой брат. Той е един престъпник, който, заслепен от завист и гняв, се осмели, в заслепението си да оскърби и нападне грозно не само мен, но и върховния съвет. Това ще му коства свободата, а може би и живота… Твоят баща го е крил: това е едно нарушение. Той, значи е паднал жертва не на едно убийство, но на своето въстание срещу закона. Вземайки под внимание твоята красота и младостта, аз не ще се обидя от думите ти! Говори свободно! Какво желаеш?
— Наказание за този, който уби баща ми, и милост за Марино — отговори Анунциата.
— Ти се молиш за незаконнороденият, младо момиче — викна Луиджи и хвърли зловещ поглед върху красивата Анунциата. — Значи ти го обичаш? Ти притваряш очи и мълчиш? Това е достатъчен отговор. Слушай, в такъв случай присъдата на Марино Маринели не зависи от мен. Тя ще бъде произнесена от върховния съд. И аз мога да ти кажа следното: ти никога не ще го видиш!
— Ужасно!… Горко му!… Ах, каква жестока съдба! — мълвеше Анунциата, отчаяна, притуляйки лицето си в своите бели треперещи ръце.
Дожът се насити на зрелището от скръбта, раздираща това хубаво младо момиче, което, в този час, виждаше любовта си унищожена по желание и сметката на този, пред когото се молеше. Той подзе:
— Успокойте се! Вярвам, че като сираче, си дошла да поискаш да ти доставя средства за живеене, да ти гарантирам сигурност в бъдещето; в тоя смисъл аз ти обещах да ти помогна. Ти не трябва да кажеш, че дожът е отменил думата си, младо момиче… Върни се у вас. Ти ще поговориш пак с Луиджи Гримани, когато отпъдиш безумните си мисли относно незаконнородения далеч от сърцето си, където не му е мястото. Сбогом мое хубаво и нежно цвете. Ще те видя отново.
Анунциата се поклони пред дожа и напусна кабинета му със свито сърце и разтреперани крака.
Докато Николо Стено, шамбеланът, я отвеждаше, Луиджи, който я бе проследил до вратата с един поглед, горящ от сластолюбие, почувства, че пламъкът на страстта покри с багри лицето му и промълви тихо:
— Ти трябва да бъдеш моя! Да, аз ще ти помогна!… Послушният и предан шамбелан, който те доведе при мен, ще ти го дам за съпруг. Бъди сигурна, че тогава ще има кой да се грижи за теб!
За пръв път през последните дни лицето на дожа се озари с една усмивка.
Той беше в опиянение и мислеше за красивото сираче, което, съкрушено от безутешна скръб, слизаше в този момент по мраморните стъпала на неговия палат.
Когато мина под колонадата, тя отскочи ужасена, чувайки един сподавен и сипкав глас, който, излизайки от сянката на колонадата, викаше към нея:
— Анунциата! Анунциата!
Това беше старата просякиня. Подпираща се на патерицата си, тя се приближи.
— Ха, ха, ха! — изсмя се тя. — Ти си била вече при дожа… Постъпката ти не струва нищо, Анунциата. Повярвай ми и бягай преди слънцето да е залязло и изгряло отново. Последвай съвета ми! Бягай! Бързо!… Иначе всичко е загубено.
9. Каторжникът от Тулон
Един от най-облагодетелстваните кътове от природата измежду всички части на френското крайбрежие на средиземно море е Прованс.
Там, където обширното синьо море, под едно вечно ясно небе, царуваха само две годишни времена — пролет и лято. Там цъфтяха най-хубавите рози. Там през миналите векове звучаха любовни песни на трубадурите.
Над леко развълнуваното море духаше хладен вятър, наситен от аромата на цветята.
Топлите лъчи на слънцето правеха да зрее сочното грозде, смокините и маслините. Цялата благодат на небето се разливаше върху този цветущ бряг, по дължината на който се намираха градовете Ница, Тулон и Марсилия.
Един хубав летен ден, около един месец след събитията, станали във Венеция, един голям тримачтов кораб мина край Иерските острови, край Тулонския нос и влезе в голямото военно пристанище на Хенрих, кралят на Франция и Навария в Средиземно море.
Лекият морски вятър издуваше кафявите платна и тикаше бързо кораба, на голямата мачта на който се развяваше знамето на Венеция.