Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Кой ви е дал право да насилвате нощем вратата на моята къща? — извика старият и честен Андрея, треперещ от гняв. — От кога жилището на един венециански гражданин е без защита от карабинерите и от други натрапници?
— Мълчи, стари безумецо, или ще заплатиш безразсъдството с живота си! — заповяда Зиани, който се раздразни.
— Нито крачка към този благороден синьор, който е мой гостенин и мой скъп приятел! — подзе Андрея Фарсети, заставайки между Марино и началника на карабинерите. — Аз ще го закрилям със своята гръд. Гостоприемството, което е получил при мен, е свещено!
— Махни се от пътя ми, безумецо! — викна Силвио Зиани и блъсна Андрея, докато Марино се опитваше да изтегли назад великодушния старец.
— Марино, остави ме — каза заповеднически последният, освобождавайки си ръката. — Назад, вие другите! Вън от къщата ми, убийци, или ще повикам на помощ рибарите от Сан Николо. Вие не ще стигнете до него, освен като минете през трупа ми!
— Умри тогава, щом като искаш! — отвърна кикотейки се началникът на карабинерите, който, обхванат от ярост, заби сабята си в гръдта на стареца.
Една покъртителна сцена последва това кърваво дело.
Анунциата изпусна един сърцераздирателен вик и се спусна между жестокия началник на карабинерите и простряното тяло на баща си.
Силвио Зиани хвана грубо нещастното момиче и го отхвърли настрана.
Всичко това се свърши за няколко секунди.
Слугинята се бе спуснала навън с викове. И Анунциата също излезе вън от къщата и се скри в нощната тъмнина. Карабинерите нямаха заповед да я спрат и затова не й попречиха да избяга.
Тя желаеше да отиде и потърси помощ, желаеше да спаси баща си и Марино, като повика рибарите да им помогнат. С развяващи се от вятъра коси и дрехи тя тичаше към техните далечни колиби. Отчаяният й глас се разнесе силно и страшно из забуления в мрак остров и надвиши бученето на морето, предизвикано от бурята.
— Негоднико! — извика Марино, като видя, че старият Андрея падна. — Ти ще заплатиш това с живота си! Бъди проклет!
Обзет от силен гняв, той отправи сабята си към Силвио Зиани. След няколко удара на сабите, началникът на карабинерите разбра, че Марино не бе по-малко вещ от него във фехтовалното изкуство и че е изложен на опасността да бъде скоро ранен и победен.
— Защо зяпате, проклети ленивци? — викна той на хората си. — Обезоръжете незаконнородения… Трябва да го заловим жив, за да го представим още тази нощ пред Съвета на тримата.
Докато в тази стая на рибарската колиба, обикновено така тиха, а сега изпълнена с шум на оръжия и облята с кръв, войниците на полицията се нахвърлиха върху Марино Маринели, Анунциата, терзана от смъртен страх, тичаше от къща на къща, удряйки с белите си нежни ръце капаците на прозорците и вратите.
— На помощ! — викаше тя. — Елате всички, карабинерите убиват баща ми и Марино Маринели!
Рибарите, разбудени от първия си сън, скачаха от леглата си и отърчаваха към вратата.
Там виждаха Анунциата като сянка в нощта, с разпусната коса и развята от вятъра дреха, с променено от ужас и болка лице. Те чуваха да се разнасят отчаяни викове:
— Спасете ги!… Спасете ги! Имайте милост! Карабинерите убиват баща ми и Марино.
Тя скоро събра една група решителни мъже.
От всички колиби излизаха при вика на младото момиче рибарите и техните помощници, въоръжени със стари оръжия и всичко каквото им бе попаднало под ръка.
— Ето ни!… Какво се е случило? Водете ни! Къде са проклетите карабинери? — се питаха те един друг.
Анунциата хвана за ръка Тонино, който се бе въоръжил с едно старо копие, и го поведе към колибата на баща си.
Другите, размахващи стари саби, лопати и железни прътове, ги следваха, решени да се притекат на помощ и да закрилят стария Андрея, който беше обичан и уважаван от всички.
Анунциата тичаше с трескава бързина.
Стигайки до колибата, тя изпусна един вик, който накара всички да потреперят… Тя влезе в стаята, където лежеше бездушното тяло на баща й.
Силвио Зиани и карабинерите му бяха заминали. Марино Маринели беше изчезнал. Без съмнение, той бе паднал и войниците от полицията го бяха отнесли, мъртъв може би, за да го предадат на инквизиторите.
Рибарите, възмутени и раздразнени, не намериха нищо освен безжизненото тяло на стария Андрея, до което неговото дете отчаяно си кършеше ръцете и в един ъгъл тежко ранения негър.
8. Луиджи и красивата Анунциата
Много дни бяха изминали. Религиозните тържества още не бяха привършени в църквата Сан Марко.
Вечерта настъпваше и една пъстра тълпа, отчасти маскирана, се отправяше към Риалто, към площада Сан Марко и в кале Мерцерия, отивайки и връщайки се по малките улички, които свързваха разните части на площада Сан Марко и моста Риалто.